Vampire Kisses
Регистирай се и стани безсмъртен/на x)
Vampire Kisses

I thought for a moment. I want to be… Yes? I want to be…a vampire!
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Бризът, който отвя самотата...

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:36 pm

Погледа й стана любопитен и забелязах че вече не гледаше мен,а картината в скута ми.Аз също я погледнах и преживях втория си шок.Бях нарисувала,някакво величествено имение,никога до сега не го бях виждала,но беше нарисувано в най-малки детайли.Беше старовремско,сякаш бе строено някъде X век.Имаше две крила и прекрасна градина с множество фонтани и дръвчета.Изглеждаше,като дома на някой виден аристократ.
-Ходила си на такова място?-попита ме възхитено Алекс.
-Всъщност не,Алекс,никога не съм ходила там.Много странно,докато рисувах,сякаш не бях аз,а някой друг движеше ръката ми,а и нали казваш че съм изглеждала сякаш съм била в транс.Не знам,какво става,но съм сигурна че не съм виждала това имение,щях да го запомня.-изкикотих се малко нервно.Наистина беше много странно,първо това внезапно желание да рисувам,после състоянието в което бях,а сега и това,което съм сътворила,имение в което никога не съм ходила,дори и на снимка не съм го виждала.
-Ще разберем,какво става,спокойно.-тя ме прегърна нежно.-След като отидем при тази Жана,ако не си изясним достатъчно неща,ще потърсим отговор на това,не се притеснявай.
Наистина се успокоих от думите й,тя бе толкова упорита,когато си науми нещо,не вярвах да остави нещата така.
След около 10 минути се чу гласът на пилота,който обяви че кацаме.
Най-после,казах си горчиво,все по-скоро щях да получа отговор на въпросите си,но не бях сигурна дали щях да попитам мистериозната вампирка за чувствата,които долавях.
Веднага щом слязохме от самолета наехме някаква кола и тръгнахме към Ла Рошел.Пътя беше около 5-6 часа,но с новите си вампирски сетива Алекс,кара доста по-бързо от нормалното и стигнахме за 4 часа.Щом наближихме грда,обаче възникна един проблем – не знаехме къде отиваме.Със сигурност на къщата на въпросната Жана,нямаше да пише “Аз съм вампир,за справки позвънете на врата”.Малко преди да навлезем в града от дясната страна на пътя съзряхме нещо,което нито една от двете ни не очакваше,а именно имението от картината ми.
Алекс спря колата рязко и се обърна към мен.
-Кари,това е изключително странно,възможно ли е това имение да има нещо общо с жената,която търсим?
-Може би,не знам,още съм шокирана от факта че го виждам на живо и то в града,в който трябва да живее тази Жана...
-Добре,какво ще кажеш,да опитаме,ще попитаме за нея,ако се окаже че не е така,както си мислим,ще влезем в града и ще измислим някакъв начин да я намерим.
-И аз смятам,че това е най-доброто,което можем да направим за момента,но още не мога да си обясня,как е възможно картината ми да има нещо общо с това.Дали тоща не е още едно от нещата,които не знаем за вампирите?
Тя сви рамене и отново запали колата.
След малко вече беше спряла пред величественото имение.Слязохме и се запътихме към него.Портата беше заключена,но имаше някакъв звънец.
Поехме си дълбоко дъх,въпреки че не ни беше нужен,просто за кураж и позвъняхме на звънеца.След малко на френски отговори някакъв женски глас,но определено не беше на вампир.
-С какво мога да ви помогна?
-Добър ден,търсим Жана Росо.
Имаше момент на мълчание от другата страна,след което жената отново проговори,този път по-предпазливо.
-Кой я търси?
-Кармен Джоунс и Алекс Смит,но тя не знае имената ни,кажете й че е спешно и ще й обясним всичко,когато се срещнем,праща ни Том Рейсън.-каза уверено Алекс.Учудих се,до сега не ми беше споменавала,че знае името на вампира,който я е превърнал и й е оставил писмото.
-Един момент,моля.
След около минута портата се отвори.Алекс ми се усмихна окуражително и тръгна уверено напред.
След като минахме през величествената градина,същата като на картината ми,стигнахме до една огромна дървена врата.Беше изкусно резбована с множество цветя и птици.Всичко в това имение беше зашеметяващо красиво.
Спряхме пред вратата и зачакахме търпеливо.
Очаквах да ни посрещне жената от домофона,но когато вратата се отвори пред нас застана красив вампир,на около 35 години,поне външно.Предположих че това трябва да е Жана.Косата й бе катранено черна,дълга до средата на гърба,очите матово бордо,устните й не се отличаваха с нищо освен перфектността на чертите им.В очите й се четеше мъдростта на векове живот.
Тя се усмихна приветливо и проговори с нежен,звънлив глас.
-Добър ден,да разбирам че моя стар приятел Том ви праща,така ли момичета?Аз съм Жана Росо,приятно ми е.Знам че вече знаете името ми,но нищо не пречи да спазваме етикета нали?-още една усмивка се очерта на перфектното й лице.
Започваше да ми харесва,макар й да се запознаваме сега,просто ми изглеждаше много лъчезарна.Ако трябва да съм честна не очаквах да изглежда по този начин.Представях си я някак по-възрастна,въпреки че това беше глупаво,вампирите не стареят.А и не бях подготвена за толкова усмивки.Здрависахме се и тя отново пое инициативата.
-Е момичета,предполагам че не сте били този път,чак от САЩ до тук,само за да се запознаете с мен.Е,признавам забележителна съм,но все още вярвам че има друго,което ви води насам. – засмя се тя.
Нямаше как да не се засмеем,при този лек и отпускащ смях.Да,определено започвах да я харесвам.
-Заповядайте и ми разкажете своята история,за моята ще ви трябват дни.- Още един кикот се отдели от перфектните устни на Жана.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:36 pm

15.Истории


Когато влязох вътре бях още по-зашеметена и от гледката навън.Антрето бе невероятно голямо,с червен килим,стените бяха в светъл нюанс на пепел от рози.Тя ни поведе през една врата към още по-възхитителен хол.И тук цветовете бяха същите,мебелите бяха дървени,почти черни.Всички до един резбовани с най-разнообразни шарки,коя от коя по-красиви.Пердетата бяха също червени,велурени до земята а зад тях се виждаха огромни прозорци от тавана до земята,стаята беше осветена,пердетата дръпнати.
Тя ни посочи един голям,тъмно кафяв диван и се усмихна сядайки на фотьойла срещу него.
-Е,разкажете ми сега,как се стигна до това ви пътуване.
Започнахме да й разказваме от момента с пожара.Алекс разказа своите спомени,аз моите.Тя ни слушаше заинтригувано,като ни прекъсна само веднъж.
-Том те е създал и те е изоставил?Това не му е присъщо,може би,затова те е пратил при мен,да ти изясня новия ти живот.
С Алекс продължихме да й разказваме,сякаш не ни бе прекъснала,минахме и през частта с картината,сметнах че е нещо важно и тя трябва да го знае.Там също ни прекъсна,усмихвайки ми се мило.
-Е,миличка,явно имаш дарба.
Не разбирах,какво точно има предвид.
-Не те разбирам,можеш ли да ми обясниш.
-Извинявай,все забравям че сте толкова млади,едва от вчера.Ами дарбата представлява нещо,което пренасяш от човешкия си живот,но по-засилено,ти например си рисувала и сега,когато си превърната,явно рисунките ти показват бъдещето или това от което имаш нужда,не съм сигурна.Не всеки вампир има дарба.
Продължихме разказа си,от който не бе останало още много,но все пак трябваше да довършим.Накрая тя каза.
-Разбирам,предполагам сега трябва да ви обясня някои неща.Като за начало ние също имаме закони,всъщност,ако трябва да съм точна само един,трябва да пазим съществуването си в тайна.Има едно семейство вампири в Италия – Волтури,те държат властта във вампирското общество,ако мога така да се изразя.Самото им семейство се състои едва от петима души,но имат десетки вампири охрана.Това,което трябва да знаете за тях е,да избягвате срещи с тях,незавиисимо по какъв повод.По-добре е днес,след като си поговорим,да тръгвате обратно към САЩ,те не обичат особенно много новородени вампири,често създават много проблеми.Мисля че трябва да ви кажа две думи и за мен,все пак вие ми разказахте историята си,макар и не много дълга.Превърнаха ме във вампир през X век,към XV век заедно със сестра ми решихме че трябва да построим този дом,обичахме да се глезим.Яд ме е че не е тук сега,с удоволствие ще ви запозная с нея,но е на лов.Май няма какво още да добавя към сбитото резюме на живота ми,от тогава живеем тук,сигурно сте се учудили че хора работят тук,те не знаят за нас,а и не се налага да разбират.Като господарка на къщата лесно мога да избягвам слънчевите лъчи,когато има опасност да ме видят.Най-важното,което трябва да запомните е да не се разкривате пред хора и помнете че не всички вампири са добронамерени.Съжелявам че се случва така,току-що дойдохте а трябва да тръгвате,но се опасявам Волтури да не ви обърнат внимание,не че ще ви сторят нещо лошо,но особенно с твоята дарба,Кари,по-добре е да не се срещате с тях,много вероятно е Аро да пожелае да се присъедините,а каже ли Аро,че някой вампир е негов той става такъв.
-Разбираме,в такъв случай,предполагам е време да тръгваме,безкрайно сме ти благодарни че ни разясни тези неща.Не съжалявам че дойдохме до тук,дори и само за да се запознаем.-усмихнах й се аз,наистина започнах да я харесвам много и се радвах че се запознахме.
-Можете да ме навестите,когато пожелаете,просто почакайте да мине малко време,поне за сега.
-Разбира се,хайде Кари,да тръгваме чака ни изморителен път.-пошегува се Алекс.
И трите се засмяхме и се прегърнахме,беше ми доста неприятно че трябва да напусна дома на тази прекрасна жена,около нея ми беше толкова комфортно,винаги бях усмихната.
Изпрати ни до вратата и ни предложи една от колите си.Обяснихме й че сме я взели под наем и трябва да я върнем,а тя се засмя и промърмори.
-Не сте като повечето вампири.
Още по една прощална прегръдка последва и с Алекс вече бяхме до колата пред имението.
- Е,Кари,на къде поемаме сега?
- Алекс,хрумвало ли ти е да отидем в колеж?
Тя ми се ухили дяволито и влезе в колата.
-Мисля че имам няколко идеи.-каза,като вече беше запалила колата и бяхме потеглили по обратния път.
Погледнах с носталгия към имението,макар и да бях там само за един час,ми беше мъчно че го напускам.
-Е,Алекс,какви са ти предложенията?

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:37 pm

16.Колеж

-Ами мислех си за един колеж във Ванкувър...Стига да искаш, разбира се, ако не,ще измислим нещо друго...
-Не се притеснявай, Ванкувър е добре.Имам само един въпрос, как ще постъпим в колеж, като дори и не сме завършили 12 клас?
-Ами и аз мислех по този въпрос.Мисля че има опция при която държиш всички нужни изпити и получаваш диплома,стига да си ги взел с отличен, а предполагам се досещаш че за нас това няма да е проблем.Щом си вземем изпитите си подаваме документите и чакаме.
-Да,но нали разбираш че това означава да се върнем до Ричланд?
-Е,ще се крием максимално.Само едната ще отиде да говори с директорката,за да уреди изпитите,после отиваме набързо, за да ги изкараме и готово.Ще гледаме да не срещаме познати, а и с начина по който изглеждаме,не мисля че много хора ще ни познаят.
Тя се засмя лековато,явно въобще не се притесняваше че някой може да се усъмни.
-Алекс, а хрумвало ли ти е,че ти сигурно вече се водиш мъртва?
-Да и за това помислих,но не е доказано,пък и училището няма право да дава информация за учениците си.Дори и да решат да кажат на някого,това ще е на майка ти, а тя няма да разпитва много,ти все пак и остави писмо с макар и пестеливо,все пак някакво обяснение.А що се отнася до мен,сещала ли си се че всъщност след седмица правя 18.
Пак се засмя, а аз се засрамих малко,как можех да забравя за това.
-Не се притеснявай. - продължи тя – Всъщност останах вечно на 17, това е само формално.
Пак се разкикоти на, все още, виновната ми физиономия.
-Ооо,Кари я се стегни.Знаеш ли какво съм намислила да правим през тази една седмица.
Дяволита усмивка озари лицето й.
-Какво си намислила, Алекс? – усмихнах й се мило, понякога беше, като пакостливо 5 годишно момиченце.
-Амии, мислех си да си набавим още „малко” – усетих кавичките в думите й. – пари и да си купим къща.Решила съм да има една огромна стая за дрехи,ще е обща,но не мисля да отстъпва на хола.
Сега като разбрах плановете й и аз се ухилих, но се сетих за нещо.
-Чакай, Алекс, как ще си набавиш парите, нали не смяташ да убиваш?
-Неее, ще използвам предимствата си на вампир, но не точно тези, бъди спокойна.
-Е, какво ще правим?
-Аз ще правя, Кари, спокойно ще се справя и сама, не искам да те замесвам в това, знам колко е крехка съвестта ти, ще вземеш да се обвиняваш после.
-Е, попринцип знаеш че това не е правилно, да ограбваме някого.
-Спокойно, Кари,няма да ограбя невинни хора, които са си спечелили парите с пот на челото, не съм жестока.Разбери това е същото, както с пиенето на кръв, на хората постоянно им се случват такива неща, а и аз мисля да го направя така че ощетените, всъщност да не са чак толкова ощетени, ще се целя в богаташите, както вече казах.А и след, като си купим къщата и постъпим в колеж, може да започнем да работим нещо доходоносно и ако те измъчва мисълта че къщата ни е купена с крадени пари, може да ги върнем, по някакъв анонимен начин, само да си спокойна, преми го, като вид заем.
Малко се намръщих, но успорих думите й, в края на краищата бях сигурна че е намислила да ограби някой,който е присвоил тези пари от друг.Тъй че, каква беше разликата дали той щеше да ги похарчи за мръсни сделки или ние за къща?
-Добре, съгласна съм, какъв е плана, какво ще правим?
-Много ли държиш да участваш?Както казах мога да се справя и сама.
-Сигурна ли си в това.Не изгарям от желание да участвам в обир, но ако имаш нужда от помоща ми, веднага ще забравя скруполите си.
Усмихнах й се, а тя се засмя.
-Спокойно, мила, ще се справя.Мисля че ще е доста забавно, това ще е първият ми обир и то ще съм вампир. – засмя се.
-Между другото, какво смяташ да обираш?
-Ха-ха,ами мислех си нещо по-клиширано, като банка например.
-А в кой град?Нали разбираш че не можеш да рискуваш да е във Вашингтон, даже мисля че е по-добре, въобще да не е в САЩ.
-Да,но в Европа валутата е евро и ще е съмнително, да обменям такава сума.
-Е, да права си...
-Мислех си за Лас Вегас, ха-ха това ще е по-весело, отколкото мислех, даже май-ще е по ефектно, ако е казино, не мислиш ли?
Беше ми станало по-леко и се засмях с нея.Наистина нямаше смисъл от всичките ми притеснения, казината определено не печелеха особенно почтено.
-Добрее, значи сега хващаме самолет за Вегас, така ли?
-Точно така, затова реших да го хванем от Париж, повече полети има.
Усмихнах й се и кимнах.Вече не ми се струваше толкова зле, а и в края на краищата, ако се чувствах прекалено гузна, щях да зная кое е казиното и в краен случай да ги пропилея в него, когато имам възможност, стига да не е фалирало.Това ме наведе на една мисъл.
-Алекс, само от едно казино ли смяташ да вземеш парите.
-Знаех си че ще попиташ. – усмихна се тя. – спокойно мисля да са две, за да не го преживеят прекалено тежко.
Е, в такъв случай, нямах никакви грижи, нямаше да навредим на никой, кой знае колко, щяха даси възстановят тези пари, за по-малко от месец.
Отново ме връхлетяха мислите ми за Едуард.Болката по изгубената ми душа...Да можеше да е сега с мен, да можеше да сподели всеки един момент с мен, исках да прекарам всяка една секунда с него.Но рамо до рамо със силата на копнежа ми се нарежда болката,болката от знанието че той е човек.Бях такъв егоист,бях готова,ако той ме обичаше да го превърна в един от нас, само да знаех че ме обича, щях да го открия и да го превърна.Такава бях, ужасна егоистка.Но в края на краищата живота на вампри не беше, чак толкова лош.Ако Едуард беше с мен, щях да съм много по-щастлива, отколкото съм била, като човек.Дълго гледах безцелно през прозореца различните пейзажи.Беше много красиво, но нямах желанието дори и да оценя тази красота, мисълта за Едуард ме смазваше.Но все пак трябваше да продължа да живея и да не показвам на Алекс, колко страдам.Тя беше толкова въодошевена от факта че сме вампири и можем да правим всичко,да научим всичко, беше жадна да отпие още и още от този нов живот.
Отнесена в мислите си не бях забелязала че вече бяхме наближили Париж.Даа,гледах но не виждах.Толкова бързо ли стигнахме?
-Жалко, че няма да можем да върнем колата в Лион, ще проверя за всеки случай дали тази фирма има офиси в Париж.
-Алекс, от кога си толкова примерна? – казах през смях аз.
Тя се засмя с мен и промърмори.
-Хората не са направили нищо лошо.
Внезапно спря и излезе от колата.Погледнах я въпросително,но тя вдигна показалеца си.Спря някакъв човек и го попита.
-Извинете, да знаете, дали тук в Париж има офис на... – не слушах по нататък, стана ми ясно за какво пита.Беше толкова странна, до преди няколко часа си говорихме как ще обира казина, а сега иска да търси фирмата, за да върне някаква си кола.
След малко тя влезе в колата и ми се усмихна лъчезарно.
-За щастие имат офис и е близо до летището.
-Е,да тръгваме тогава, нямам търпение да видя Вегас.
И двете се изкикотихме, а тя запали колата и подкара по някакви улици.Въобще не разбирах, как се ориентира тук, аз идвах за първи път.

Стигнахме до офиса, беше в някаква сграда съвсем близо до летището, даже го бяхме подминали преди 5 минути, щяхме да стигнем за не повече от 15 минути.
Излязохме от колата и аз се облегнах на сградата, близо до офиса.
-На мен не ми се влиза, предоставям честа на теб. – усмихнах се на Алекс.
Тя се намръщи леко и влезе.Не харесваше шегите ми за променливата й съвест.
След 10-тина минути Алекс излезе доволна.
-Е,вече можем да се запътим към летището.
Тръгнахме мълчаливо в посоката, от която бяхме дошли.
Бях права,след малко вече бяхме пред летището.Оказа се че следващия полет за Лас Вегас е чак след 5 часа.С Алекс решихме да се разходим по френските бутици и магазини.Все пак имаше, какво да се види и купи тук.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:37 pm

***
Полета ни беше в 14:30.Един час преди да излети самолета, ние вече се връщахме към летището.Бяхме обиколили всевъзможни магазини и бутици,за дрехи,обувки,бельо,бижута...Тръгнахме с идеята да си купим няколко дрешки но в края на краищата всяка се беше награбила с по 4-5 торби във всяка ръка.Не бях и подозирала че ще намеря толкова много неща, които да искам да купя.Париж беше рай за всяка жена.Даже през времето, в което обикаляхме по магазините,даже не мислех за Едуард, но веднага щом отмина еуфорията от шопинга, той нахлу в мислите ми.Боже, с всеки ден ми липсваше все повече и повече.Не мислех че мога да издържа още дълго,не исках да мисля, какво ще стане с мен след още месец далеч от него.Не знаех дали ще имам сили да съществувам.
Вече беше 14:15 и с Алекс се бяхме запътили към самолета, оставили на сигурно в багажното отделение новите си покупки.Настанихме се, билетите ни бяха първа класа.Нямах търпение най-после да се върнем в САЩ.
***
След дългия и отегчителен полет вече седяхме пред 5 звезден хотел в центъра на Вегас.
Е, Кари, нека видим, какво може да ни предложи Градът на греха. – засмя се въодушевено Алекс.
Усмихнах й се и я подканих да влизаме.
Регистрирахме се на рецепцията и вече се бяхме насочили към стаята си, за да оставим нещата и обсъдим плановете ни.
Останах очарована от стаята, беше страхтна.Голяма колкото хола и кухнята ми във Ричланд.Имаше дълги лилави завеси.Килима в средата на стаята беше черен, от тези рошавите.Имаше голямо,кръгло двойно легло в северната част на стаята.Голям плазмен телевизор и нисък виолетов диван на тънки бели райета.Над тоалетката имаше голямо огледало.До нея беше разположен голям черен гардероб а паркета беше от черешово дърво.Разположението и цветовете бяха съчетани перфектно.Веднага се влюбих в стаята, жалко че щях да прекарам толкова малко време в нея.
След като затворихме вратата и отпратихме пиколото Алекс се обърна към мен.
-Такаа, мисля да се заема с казиното вечерта, ще е пълно с хора и ще мога по-лесно да се слея с тълпата и да се промъкна, въпреки че ще привличам вниманието се надявам, като е пълно с хора, да не ми обръщат чак такова внимание.От теб ще искам само да дойдеш в казиното и да играеш.Ще измислиш някаква причина, да повикаш охраната, докато аз осъществя плановете си.Трябва да ми дадеш 10-тина минути.Важното е да забаламосаш охраната и управителя, за да ми разчистиш пътя, с този външен вид няма да ти е трудно. – ухили се тя.
Кимнах й, това което искаше беше най-малкото, което можех да направя, а и никога не бях ходила в казино, развеселих се при идеята че тази вечер за първи път ще ми се случат две доста интересни неща – да участвам в обир, макар и не пряко и да играя в казино.
-Нямаш проблеми и половин час мога да ги държа, ако искаш, ще ми е доста забавно да изпробвам новата си визия, върху нищо не подозиращите хора.
И двете се разсмяхме и на двете ни харесваха придобивките на новия живот.
Облякохме се с две ефирни роклички, моята цвят бордо, нейната тъмно синя.Обухме едни от новите обувки, които си купихме, моите бяха на 10 сантиметрово токче с ред камъни минаващи от пръстите до глезена ми, пак тъмно сини.На Алекс бяха също толкова високи с две кръстосани каишки,стигащи малко след глезена й.С тази рокличка,тези обувки и тялото й движещо се така елегантно се съмнявах дълбоко че ще мине незабележимо.
Нямахме нужда от грим, бяхме достатъчно красиви, но аз реших да подчертая малко очите и устните си, все пак имах да омайвам цяла групичка мъже.Очертах тънка линия точно над миглите си,свършваща малко след окото ми,тип Клеопатра.Очертах устните си с червен молив и после нанесох и червилото.След като реших че съм готова се обърнах към Алекс и й се усмихнах.
Щом ме погледна очите й се разшириха и тя промълви.
-Леле,Кари, не мислех че можеш да станеш още по-красива.Нямам думи, мисля че ще омаеш не само охраната и управителя.Ха-ха представям си колко пари ще спечелиш, само от покера.Ха-ха май няма нужда да крадем, ще ги разконцентрираш до толкова че за една вечер можеш да ни спечелиш парите за къщата.
Пак се разсмя и аз избухнах в смях заедно с нея.Май беше права, мъжете бяха толкова лесни за манипулиране.Мда,щях да се забавлявам доста тази вечер, въпреки че не бях много добра на покер, бях сигурна че тази вечер щях да си тръгна напред от покера.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:38 pm

17.Обирът


Когато с Алекс излязохме от хотела, тя ме поведе към някакъв друг.Каза че нямало смисъл да взимаме такси, защото е близо.
Естествено беше избрала, някой грандиозен хотел.Когато погледнах нагоре, преброявайки етажите, имах чувството че ще ми се завие свят, ако не бях вампир.
Преди да влезем тя се обърна към мен.
-Ще скрия чантата ти в тоалетната,зад казанчето на последната кабинка.
-Разбрано, шефе. - усмихнах й се мило и й смигнах.Тя се засмя в отговор.
Насочихме се към една, не по-малко внушителна сграда, залепена за хотела.Охраната на входа, дори и не поиска личните ни карти, просто седеше като вкаменен и не отделяше очи от нас.Двете с Алекс се изкикотихме щом го подминахме.
-Е,Кари, май няма да се затрдуниш с отвличането на вниманието им. – смигна ми Алекс.
Аз й се усмихнах в отговор и продължихме навътре.
Ахнах щом влязох вътре.Предполагах как ще изглежда, но все пак бях впечатлена.Имаше десетки ролетки,маси за покер,ротативки и един огромен бар в средата осветен с неонова светлина.Подът беше кърваво червен, засмях се на иронията.Клиентите бяха разнообразни от момичета на по 20 години до мъже на по 50-60.
Алекс ми се ухили и ми подшушна, пъхайки в ръцете ми пачка от банкноти.
- Вземи си чипове и отивай на някоя маса за покер, аз ще се повъртя малко и нека театъра започне след 20 минути.
Ухилих и се и тръгнах към едно гише, което беше разположено точно до входа.
Когато момичето на него погледна към мен, очите и се разшириха, а устата и се отвори.
Усмихнах се.
-Добър вечер, искам чипове за 20 000 долара, за сега.
-Д-д-добър вечер.- заекна тя, после си пое дъх и проговори по-уверено. – един момент, моля.
Подадох й парите и зачаках.Зачудих се защо Алекс ми е дала, толкова пари, щом щях да играя само 20 минтуи.
След малко момичето отново ме погледна и сложи на гишето чиповете.
-Заповядайте, приятна игра.
Усмихнах й се, този път разкривайки снежнобелите си зъби и прошепнах.
-Сигурна съм че ще е приятна.
Тя примигна, а аз се разсмях, този път по-грамогласно.Реакцията на хората беше толкова смешна, та тя беше жена, за Бога, от мъжете го очаквах, но не и от жените.
Харесах си една маса за покер, на която в момента имаше четирима души.Двама мъже на около 25-30, един по-възрастен, някъде около 40-те и една жена на 30-35.
Когато седнах на масата те се опулиха на среща ми.Не можах да сдържа порива си да се засмея и отново го направих.Макар и да имаше музика, чух как сърцебиенето им се забързваше гледайки ме и слушайки смеха ми.
Включих се от следващото раздаване, а те не свалиха погледа си от мен.Гледах да се усмихвам леко,да прокарвам ръка през косата си,облизвах устните си,същевременно се държах придизвикателно и като човек.
В интерес на истината не ми идваха добри ръце а и на флопа не ми излизаха добри карти, но те бяха толкова разсеяни от мен, че беше елементарно да блъфирам, дори и с слаби ръце.Бях играла покер още, като човек, в Лондон, Мат беше голям комарджия и покрай него се бях научила.Гняв премина през тялото ми, щом си спомних за него.Щеше да си го получи, рано или късно, но първо имах други неща, които да свърша.
Не усетих, кога бяха минали 20 минути, печелех почти при всяко раздаване.Скромните 20 000 долара, вече бяха станали 32 000.Ако трябва да съм честна не ми се ставаше, беше толкова забавно, а и сериозно помислих върху това че само с покер можех да изкарам тези пари, но те щяха рано или късно да се съвземат и да не ме гледат толкова влюбено.
Внезапно станах и се развиках.
- Искам някой веднага да извика охраната. – те ме погледнаха малко очудено и аз добавих, все още с гневен тон. – Преди минути чантата ми бе до мен, а сега я няма, що за казино е това, в което не можеш дори и да играеш спокойно.Веднага щом си тръгна от тази дупка ще го съдя.
Признавам, ставах за актриса, защото мъжа, който раздаваше се сепна и промърмори.
-Един момент, госпожице, сега ще повикам управителя.
Засмях се на ум, бяха толкова опиянени от външния ми вид, че дори и не бяха забелязали че не дойдох с чанта.
След няколко минути младежа се върна, като водеше след него мъж около 30-те.Той се приближи и ми заговори със спокоен глас.
-Какъв е проблема, госпожице, сигурен съм че ще го оправим, без да се стига до крайности.
-До преди няма и 10 минути чантата ми беше до мен и преди малко, когато я потърсих за да си извадя цигарите нея я нямаше.Какво е това безобразие, искам веднага да викнете охраната, те трябва да следят за това.
Той се сепна от заповедния ми тон и ми направи знак да почакам малко.
Добре,до тук добре, сега трябваше да започна с по-миличкото гласче, само да се съберат.
След малко той се върна с трима от охраната.Те разбира се, също се опулиха щом видяха, коя е ограбената госпожица.
- Вижте госпожице... – отново заговори управителя.
-Джоунс. – казах му нетърпеливо аз
-Госпожице Джоунс, ще видим, какво можем да направим по въпроса.Който и да е взел чантата ви, ако е все още тук, ще бъде заловен.
-Няма ли начин, да претърсите гостите на казиното. – казах аз, вече умилкваща се.
Той примигна от рязката смяна на тона и се усмихна.
- Не можем да проверим всички, нали разбирате, колко обидно ще е за тях.
Погледнах нетърпеливо часовника.Еврика, бяха минали вече 18 минути.Реших че е време да спра с фарса.
-Искам да отида до тоалетната, не се чувствам добре.Стойте тук, не сме свършили още, връщам се след минута.
Той кимна бавно и аз се запътих към тоалетната, дано Алекс да е готова вече, защото не ми се занимаваше още с тези глупаци.Малко ми се стегна гърлото при мисълта да се е провалила, не заради парите, а за да не си навлече неприятности.Оидох бързо в тоалетната, влязох в последната кабинка и бръкнах зад казанчето.Оттам извадих тъмно синята ми чантичка и с победоносна усмивка излязох от тоалетната.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:38 pm

Когато се приближих към тях възкликнах щастлива.
-Намерих я в тоалетната пред огледалото.Може би е станало недоразумение и някоя я е объркала с нейната.
Управителя се въздъхна облекчено и ми каза.
-Радвам се че я открихме,госпожице Джоунс, пожелавам ви приятна игра и ще се радваме да ви видим отново в нашето казино. – вече се усмихваше подканващо и съблазнително.
-Благодаря ви, но мисля че ми стига толкова за тази вечер.
-Отново се извинявам за инцидента, уверявам ви че втори път няма да се случи нещо подобно.
Аз само свих рамене и му казах с усмивка.
-Нищо не се знае.
Завъртях се и тръгнах към изхода.
Отидох на гишето и подадох на момичето чиповете.След малко ми подаде парите в долари и ми пожела приятна вечер.Когато миризмата й ме лъхна усетих познатото горене в гърлото ми, което ми напомни че вече ожаднявах.
Излязох на вън и се огледах малко притеснена за Алекс.Тръгнах по посока на хотела ни и в една отбивка спрях.
Започнах да тропам нервно с крак.
След 10-тина минути видях Алекс да се задава от другия край на улицата, явно бе излязла от някой заден изход.Щом я видях се затичах към нея и я прегърнах пламенно.Вече бях започнала да се притеснявам.Тя отвърна на прегръдката ми, но се засмя.
-Какво има, Кари, съмнавяш се в мен ли?
-Разбира се, че не просто се притесних че се забави.
Дяволита усмивка заигра по устните й.
-Беше страхотно, едно от най-вълнуващите преживявания в живота ми.Между другото няма да се наложи да обираме и друго казино, от това взех достатъчно.Кари, случи се и нещо друго.Мисля че и аз имам дарба.Мога да карам хората да правят, каквото пожелая само със силата на погледа си.Можеш ли да си представиш? – тя се засмя, като малко момиченце, което току – що е получило любимия си подарък за Коледа. – Когато стигнах до охраната при трезора, просто почувствах че само ако му наредя ще ме пусне.Направих го и той беше,като хипнотизиран, набра някакъв код и вратата се отвори.Това е невероятно.Когато излязох от стаята той само примигна и отново стана нормален, сякаш действаше според моите желания, каквото аз искам, колкото време аз пожелая.А се забавих, защото отскочих до хотела, за да оставя парите, щеше да е доста подозрително, ако бяхме влезли в хотела с торба пълна с пари.Съвсем скоро новината за обира ще плъзне, затова ти предлагам, оставаме тази вечер и тръгваме към Ванкувър.
Засмях се доволно, споделяйки щастието й заради дарбата.
-Добреее, хайде тогава да тръгваме, обирджиийке. – Смигнах й а тя се засмя.
След малко вече бяме в хотела, качвайки се към стаята ни.Бяхме сами в асансьора, затова се осмелих да я попитам.
-Колко всъщност взе?
-Амии, към 20 милиона.Искам къщата ни да е хубава.Кари нямаш си и на идея, колко пари имаше в това казино, правилно го бях избрала.
Поглендах я очудено, но после се замислих, щом само аз дойдох с 20 000 долара за 20 минутна игра, то какво оставаше за другите клиенти.
Влязохме в стаята и аз се сетих нещо друго.
-Алекс, аз съм малко жадна...Не знам за теб, но имам нужда да ловувам, преди да заминем за Ванкувър и да се занимаваме с покупки, непрекъснато сред хора.
-Мда,аз също.Е, така или иначе имаме цяла вечер, но ти предлагам да излезем от задния изход.
Съгласих се с нея и излязохме през някакъв изход за персонала.Зачудих се от къде знаеше всичко това, но после се сетих че все пак беше идвала за да остави парите.
Отново търсихме жертвите си по по-западналите квартали и попаднахме на трима пияни мъже.След по-малко от 5 минути под нас вече лежаха безжизнените им тела.Чувството, топлата свежа кръв спускайки се през гърлото ми, беше божествено, неповторимо облекчаващо.
Веднага щом приключихме с тях се върнахме в хотела, отново през задния вход и започнахме да кроим планове за това каква къща да си купим.
-Знаеш ли – обърна се тя към мен. – не мисля че трябва да се занимаваме с брокери и такива глупости, ще отнеме много време, докато намерим хубава къща.
Но аз не я слушах вече, отново бях получила онзи странен порив да рисувам.
-Алекс, дай ми лист и химикалка, по възможност молив, моля те.
Тя примигна, но бързо разбра, за какво става на въпрос и отиде към тоалетката, там имаше рекламни материали на хотела, включително и лист за писма и рекламни химикалки.След по-малко от 30 секунди ми ги подаде мълчаливо.
Отново изпаднах в онова странно състояние, поне вече знаех на какво се дължи.Не забелязвах нищо около мен само листа и химикалката, но дори и не осъзнавах какво рисувам.
Не знам, колко време беше минало, когато спрях и погледнах към Алекс, после двете погледнахме към картината, а тя промълви.
-Невероятно, Кари.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:39 pm

18.Неочаквано

След малко Алекс заподскача щастливо и започна да пляска с ръце.
-Браво, Кари, това е невероятно, вече няма нужда да се чудим, каква къща ще си купим.
Аз все още гледах очудено картината.На нея бях нарисувала двуетажна, правоъгълна къща.Прозорците бяха френски, от тавана до пода.Почти цялата лицева част, която бе нарисувана, беше в прозорци.Входната врата бе двойна.Имаше и веранда.Изглеждаше страхотно, къщата мечта.Сигурна бях че на живо ще е още по-главозамайваща.
-Е, Алекс, щом вече имаме цел, аз ти предлагам да тръгваме, но всъщност ние не знаем дали е във Ванкувър.
-Хмм, мисля си, така или иначе трябва да поостанем тази вечер, да си вземем лаптоп и да потърсим в интернет.Щом я намерим, веднага тръгваме, а ако не успеем до утре, ще се свържем с брокер във Ванкувър, ще му покажем картината и той ще ни я намери.
-Добре, ще имаш ли нещо против, ако аз остана в стаята, докато ти намериш от къде да вземеш лаптоп.Има нещо в тази рисунка, нещо друго и аз не знам какво точно...
-Добре, не се притеснявай, връщам се до половин час.
Тя ме целуна по бузата и бързо изчезна през вратата.Взирах се в картината чудейки се какво ме притеснява.Освен къщата беше нарисувана гора, навсякъде имаше дървета.Какво друго има...изведнъж погледа ми се спря на някаква фигура, наполовина нарисувана в гората.Изглеждаше като човешка, но бягаща.Какво ще прави някой човек там?
Чудех се какво точно показват картините ми.Имаше вариант при, който показват бъдещето и друг при който показват нещо, което ми е нужно.Ако беше второто също оставаше въпроса с това, дали показват настоящия момент или обекта, в състоянието в което ще ми е нужен, а именно в бъдещето.Не можех да знам, докато не я открием.
Бях толкова погълната от мислите си, че дори и не забелязах кога врата се бе отворила, докато Алекс не застана пред мен с някакъв кашон в ръцете.
-Намерих лаптоп, остава само да потърсим къщата.
-Алекс, погледни това.
Посочих й фигурата.Тя я гледа известно време и явно бе стигнала до същия извод, като мен, защото каза.
-Единственото, което можем да направим е да открием коя е къщата и мисля че доста неща ще ни се изяснят.
Съгласих се с нея и пуснахме лаптопа.
Търсихме почти цяла нощ.Очудих се колко много къщи има в околностите на Ванкувър.Слънцето вече бе започнало да изгрява,бях се загледала през прозореца, когато Алекс възкликна.
-Кари, Кари намерих я, намерих я, ела да видиш страхотна е.Намира се на 5 километра от Вашингтон, но това не е проблем, имах идеи и за там.
Отидох до нея и погледнах снимката.Наистина беше невероятна, макар и рисунката ми също да бе много добра, на снимка къщата беше невероятна.Беше бяла с дървена дограма и врата.Гората около нея беше прекрасна, зелена.
-Страхотно, ще можем да тичаме на спокойствие сред природата. – усмихнах се щастливо на Алекс.Тя ми се ухили в отговор и пак погледна към снимката.
-Пише че се продава на цена 13 милиона и 800 000 хиляди.Страхотно, ще ни останат предостатъчно за да я обзаведем.
-Е, да тръгваме тогава, преди някой да я купи.
-Секунда, само да се обадя на собствениците.
Тя отиде до телефона и набра някакъв номер.През това време аз се заех да прибирам новите ни дрехи в куфарите.Бяхме купили и два куфара от Париж, но нямахме време да подреждаме дрехите в тях.Бяха страхотни, коя от коя по-хубави.Аз не бях чак такава маниачка на тема мода, като Алекс, но ми доставяше удоволствие да пазарувам.
Тъкмо бях приключила и с втория куфар, с моята скорост стана за не повече от 2-3 минути, когато Алекс приключи разговора и се обърна към мен.
-Имаме страхотен късмет, все още никой не се е обаждал.Казах им че още днес можем да я платим в брой.Бяха много щастливи че ще я купим толкова бързо.Уговорихме си среща в някакво заведение в центъра на Вашингтон след 6 часа.Ще летим със самолет за по-бързо.Обадих се на рецепцията да ни запазят полет след половин час.Тъй че предлагам да се запътим към летището.
-Аз съм готова с дрехите тъй че можем да тръгваме.
Взехме по един куфар и тръгнахме надолу.
-Алекс, между другото може да си обзаведем хола, като тази стая.
Тя се разсмя и ми смигна.
-Всичко може.
Платихме на рецепцията и тръгнахме към летището.Малко след като пристигнахме самолета отлиташе, затова се запътихме направо към него.

***

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:40 pm

След няколко часа полет, вече слизахме от самолета във Вашингтон.
Срещата ни беше след час.Пред летището имаше седянка на таксита и с Алекс се насочихме към едно от тях.Тя каза на шофьора адреса на заведението и потеглихме мълчаливо натам.След малко тя се обърна към мен и каза.
-Такаа, след като се срещнем с тях и подпишем договора, ти предлагам да си купим кола и после да отидем да я видим.След това ще обиколим магазините за да потърсим мебели.По телефона ми казаха че единствените мебели са в кухнята и шкафчета в банята, тъй че ще има какво да правим цял ден.
Усмихнах й се широко, обичах да избирам обзавеждане.
След 45 минути таксито спря пред някакъв изискан ресторант.Платихме му и слязохме.
-Тия май се надяват и обяда да им платим. – засмях се аз.Алекс се присъедини към смеха ми и заедно се насочихме към ресторанта.Седнахме на една маса за четирима и след малко сервитьорката дойде, поръчахме й по една минерална вода, зачудих се дали ще има прекалено лош вкус.Трябваше да я пробваме в хотела..
След 20 минути телефона на Алекс звънна и тя говори с хората, които трябваше да ни продадат къщата, казваше им къде сме седнали и как изглеждаме, не че беше трудно да ни отличат.Малко по-късно към масата ни се насочиха мъж и жена около 30-те.Жената беше с дълга до раменете руса коса и океанско сини очи.Мъжа беше висок с тъмна, късо подстригана коса и тъмно кафеви очи.Щом ни видяха и двамата зяпнаха а сърцебиенето на мъжа се ускори.Усмихнах се широко на реакцията им.Те се запънаха малко преди да седнат, след което се поупомниха и се здрависаха с нас.Мъжът се казваше Джош а жената Катерина.Набързо се уговорихме, те бяха говорили с нотариус, всички документи бяха готови, оставаше само да внесем парите и да подпишем документите.По едно време реших че все пак трябва да опитам водата.Когато отпих, едвам успях да си задържа физиономията безизразна, водата имаше отвратителен вкус,ужасно рядка и студена.Алекс видя реакцията ми и явно реши да не се жертва, даже виждах как едвам удържа усмивката си.След половин час оттегчителни разговори тръгнахме към нотариуса.Добре че беше наблизо, исках по-скоро да приключим с всичко това.



***


След час и половина вече бяхме подписали документите,внесли парите и даже бяхме отишли да си купим кола.Взехме си Ауди А5 кабриолет.Колата беше страхотна, бяла, с червени седалки.За щастие на Алекс вдигаше над 200 км/ч. Въпреки че не си падах по колите се влюбих в тази.След като бяхме готови с докоментите и колата се запътихме към някакъв магазин за обзавеждане.
Почти цялата останала част на деня мина в обикаляне насам-натам.За хола взехме голям ъглов черен диван, на бели райета.Един голям плазмен телевизор и ниска, елипсовидна,стъклена масичка.Килима беше мек и бял.Избрахме също така и една махагонова секция.Бяхме решили че няма смисъл да ходим специално до къщата, защото Джош и Катерина ни бяха дали скица на разположението на стаите.За наше огромно очудване и щастие се оказа че има отделна стая, която е пригодена за библиотека.Те казаха че е обзаведена и поне за нея няма нужда да купуваме мебели.За моята стая взех почти същите мебели, като в стаята във Вегас, бях изключително доволна че намерих подобни неща.За нейната стая Алекс взе, едно огромно правоъгълно легло, каза че не може спалня без легло, незавиисимо от факта че не спим, голямо огледало,тъмно син килим със зелени спирали на него.Голям гардероб, който се вгражда в стената,тъмно сини пердета,но не много плътни и едно голямо бюро.Аз също си взех бюро, но оставих повече място за статив и едно рафтче за принадлежностите ми за рисуване.С Алекс бяхме минали и през специален магазин и бяхме накупили всичко свързано с рисуването, което може да ми е нужно.Всичките мебели, трябваше да ни бъдат докарани малко по-късно от фирмите от които ги бяхме купили.
Вече беше към 18:00 часа, когато с Алекс пътувахме към новия ни дом, тръпнещи в очакване.Не знам защо, но отново бях започнала да ожаднявам, какво ставаше, та аз се храних едва вчера.
Малко след като излязохме от града съзрях отбивката, по която трябваше да караме за къщата.Посочих на Алекс и тя зави и продължи по нея.След 10-тина минути път само направо излязохме пред една страхотна бяла къща, нашата къща.Беше невероятна, много по-хубава от тази на картината или на снимката.Изглеждаше сякаш си имаше свой характер, толкова жива и красива.Имаше красива градинка отпред, разполовена от пътечка, която водеше до входната врата.В началото на пътечката имаше портичка, а оградата беше от онези белите, ниските, точно като в приказка.Открехнах леко портичката и тръгнах по пътечката към входната врата.Щом отключих вратата и влязох, попаднах в едно малко антре.Цветовете бяха много приятни за окото, бежово,бяло,кафяво.Чергата беше много тъмно кафяво, почти черно.Имаше и стълби, които водеха към спалните на горния етаж и библиотеката.Качих се за секунди и се насочих към южната стая.Беше разположена точно както на скицата.Две от стените бяха с по няколко огромни прозореца залепени един за друг, на едната от стените имаше и балконска врата, която почти не се различаваше от прозорците, освен ако не знаеш че я има и не забележиш терасата зад нея.Беше голяма почти колкото стаята, с два меки шезлонга на нея.Имаше и телескоп, интересно, никога до сега не бях гледала през телескоп, щях да пробвам довечера.Провикнах се към Алекс.
-Алекс, мисля да потичам в гората да я опозная и да се разходя малко.Съвсем скоро ще пристигнат мебелите, надявам се да се справиш и да не ти тежат прекалено много.
И двете се засмяхме, а тя ми отговори.
-Върви, мисля че ще се преборя някак с тежестта им.
Подсмихнах се, отворих един от прозорците и скочих на полянката до къщата.Беше невероятно красиво и миришеше прекрасно, свежо.Когато се отдалечих от къщата тичайки и наслаждавайки се на невероятната природа, долових и аромат, който подпали гърлото ми, беше на човек, какво правеше някой в тази горичка?

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:40 pm

Този аромат бе много по-подканващ от тези на другите ми жертви, приканваше към нещо много по-вкусно.Без да мисля го последвах, отдадох се на инстинктите си.Внезапно, както тичах, нещо ме блъсна.Забих се в едно дърво и паднах на земята, а въпросното нещо или по-скоро някой беше върху мен, притискайки ръцете ми към земята.До ноздрите ми достигна аромата му и цялото ми тяло замръзна от шока.Макар и да нямах много спомени от човешкия ми живот, никога нямаше да забравя този аромат.Наведе се към мен, усетих невероятния му дъх да милва лицето ми, но след малко осъзнах че се готвеше да ме захапе.
-Едуард. – едвам промълвих аз,шока,щастието,любовта,направиха гласа ми тих като шепот.
Той ме чу,сепна се и се отдръпна.Аз се обърнах и погледнах в красивите му златни очи.Толкова нежни и прекрасни,толкова дълбоки и мистериозни.Пълни с любов.
-Кари.- неговият глас не беше по-силен от моя, преливащ от същите емоции.
Чак тогава осъзнах.Едуард беше вампир,бялата му кожа,неземната му красота,кадифения му глас.Само не разбирах, защо очите му са златни.
-Едуард, ти си...ти си... – не можех да продължа, шока беше безграничен.
- Вампир. – довърши той с тъжна усмивка. – Но защо и ти си такава,Кари, какво си направила с живота си?Защо си провалила живота си?Толкова ли не можа да не правиш глупости?Не можа ли поне веднъж да бъдеш силна, а трябваше да провалиш живота си така и да се превръщаш в чудовище?- вече беше гневен и всяка негова дума се заниваше като нож, безмилостно в сърцето ми.
-Едуард, нека ти обясня, не ме съди...
-Няма, какво да ми обясниш, Кари, виждам сам, какво си сторила с живота си.- прекъсна ме той.
-Едуард...
-Недей, не искам да слушам, няма оправдание за това, че си се провалила така.
-По дяволите, Едуард, млъкни и ме изслушай!!- крещях вече.
Той само поклати тъжно глава, обърна се и побягна на някъде.
Не тръгнах след него, не исках да го карам да е насила с мен.Но защо не ме изслуша?Дали наистина не ме обичаше вече?Дали беше казал всичко това просто за да се отърве от мен?
Болката от отричането му от мен беше ужасна,раздираща,свих се на земята и се разтресох от ридания.Макар и да нямах сълзи, аз плачех,плачех горчиво от болката, болката от отхвърлянето на най-милото ми и любимо същество, най-важния човек на този свят, ме бе отхвърлил сякаш съм боклук, сякаш не заслужавам да живея.Гняв и болка горяха надпреварвайки се в мен.Затичах се с всички сили към вкъщи и влетях през прозореца.Свих се на топка на земята.Не можех да осъзная, какво толкова бях направила.Какво бях направила че ме напусна, когато бях човек и какво направих че ме напусна сега?Не можех и да повярвам че той беше вампир.Мислех си че, ако имаше начин той да не е човек всичко ще е наред, но сега бях на съвсем друго мнение, той беше толкова разочарован от мен, какво толкова бях направила?Толкова ли бях разочароваща за него, когато бях красива и силна?
Може би просто не ме обичаше и никога не ме беше обичал.Това беше отговора, Едуард просто не ме обича и сега, когато съм като него, той нямаше друго оправдание, нямаше как просто да си тръгне от живота ми и затова ми бе казал всичко това или може би даже го мислеше.Болката се засили, осъзнавах че единственото същество на този свят, което за мен значи повече от всичко, бях готова на всичко за него, просто не ме обича и никога не ме е обичало.Едвам се надигнах от земята и започнах да се събличам, исках да си облека нещо и да отида да поплувам, да имахме и басейн, но това нямаше значение сега.Исках да се движа, но ако изляза да тичам, рискувах отново да го срещна, а това нямаше да понеса.Бавно събличах дрехите си, бях като кукла на конци, тяло без душа.Изведнъж две топли ръце обвиха тялото ми.Обърнах се стресната и застанах лице в лице с моя блян, моята любов.Едуард.
-Едуард, какво правиш?Не мислиш ли че ме нарани достатъчно, да ме унищожиш ли искаш? – съзнавах че бях груба, но след това, което направи, нямаше да оживея щом си тръгне отново.
Лицето му се сгърчи от болка при думите ми.
-Кари, любима, съжелявам за всичко,което ти казах.Съжелявам че бях такъв жесток глупак.Винаги съм те обичал, винаги съм мечтал за устните ти,кожата ти,нежните ти ръце,прекрасната ти коса, опияняващия аромат на кожата ти.Винаги съм се молел, да мога да те прегърна, да те целуна.Никога не съм спирал да те обичам, повече от всичко и всеки, повече от моя живот.Ти си смисълът за съществуването ми, Кари, как бих могъл да не те обожавам.Съжелявам за всяка дума с която те нараних, не заслужавам прошката ти, но моля за нея, моля защото не мога без теб, моля защото не мога да гледам как те наранявам, дори и да мисля че е било за добро.Моля защото не мога да живея без душата и сърцето си.Моля защото имам нужда от теб, за да съществувам, не мога да живея в свят, в който теб те няма, Кари, не мога да съществувам без теб.
Гледах го невярващо, сърцето ми се стопли от думите му, душата ми тържествуваше от признанието му, тялото ми потръпваше от допира му.Значи не бях права, той наистина ме обичаше и ме обичаше с любов, като моята, всепоглъщаща, по-мощна от всичко, любов, която осмисля живота.Не откъсвах очите си от неговите, така прекрасни, пълни с разкаяние и обич.Обич по-силна от всичко и всеки, по-силна от всяко друго чувство и някак усещах тази любов, сякаш бе моя, двете се преплитаха в душата ми, моята и неговата любов.
Обвих ръцете си около врата му и несигурно доближих устните си до неговите.Той беше по-нетърпелив, веднага щом видя какво исках впи жадно устни в моите.Така топли и невероятно възбуждащи.Обвих крака около кръста му, а той ме понесе леко нанякъде.След секунда усетих че лежа на леглото, явно го бяха докарали вече, а Едуард бе върху мен.Започна да целува врата ми,ключицата,гърдите,корема ми.Нежно свали ефирната рокличка, която носех още от минала вечер и започна да обсипва с горещи целувки цялото ми тяло.Нетърпеливо скъсах ризата му, прокарвайки ръка по невероятно оформеното му тяло.Кожата му беше така гореща срещу моята, така нежна.При всяка милувка на ръката ми цялото му тяло потръпваше от удоволствието.Плъзнах ръката си към дънките му и ги свалих нежно.Той ги изрита на земята нетърпеливо и продължи да ме подлудява с целувките си.Само от допира на устните му стенех от удоволствие.Бях ужасно нетърпелива, исках да почувствам тялото му, исках да се слея с него физически, така както душите ни се сливаха.Обвих краката си около него и го придърпах по-близо към мен.Той разбра че не можех да чакам повече и спря да ме мъчи.Позволи на горещите ни тела да се преплетат в този така бленуван любовен танц.Да са едно, така както душите ни бяха едно, ликуващи от любовта.Чувството бе невероятно, по-страхотно от всичко, всичко което бях изпитвала до този момент, беше незаменимо.Той не отделяше очите си от моите.Беше още по-възбуждащо, като виждах удоволствието, което той изпитваше, копнежа в очите му.Ръцете му шареха по цялото ми тяло, докосвайки всяка извивка, всяко сантиметърче кожа.Едната му ръка се преплете в косата ми придърпвайки ме за една страстна целувка.Дъхът му беше горещ, излизаше на пресекулки.Стенеше тихо от удоволствието.
Нямаше какво повече да искам, нямаше какво повече да очаквам.Той беше тук с мен, бях споделила този прекрасен момент само и единствено с него и най-важното виждах че той ме обича и изпитва безграничното удоволствие, което изпитвах и аз.
Това беше моят рай, нямаше какво повече да очаквам, само този момент да не свършва, само това исках.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:41 pm

19.Разкрития

Часове по-късно, срамежливите слънчеви лъчи започнаха да се прокрадват между клоните на дърветата.С Едуард все още лежахме на леглото прегърнати.Едната му ръка ме беше прегърнала през раменете, другата галеше бузата ми.Не можех да повярвам че е тук с мен, още повече не можех да повярвам че Едуард е вампир!Изминалата нощ беше най-прекрасната в живота ми, най-паметната.Бяха се сгушила в него, не исках да го пусна, нито за момент, никога повече.И това, обаче не му обягна.
-Тук съм, Кари, няма да те оставя никога повече, обещавам ти. – прошепна ми за пореден път, не спираше да ми го повтаря, но аз просто не можех да повярвам на щастието си, не можех да повярвам че може да имам всичко, страх ме беше да не го загубя, знаех че не можеше да е така, не можеше да имам всичко, което исках.
-Обичам те и никога повече няма да си тръгна. – целуна ме нежно по челото.
На мен обаче това не ми стигаше, докоснах устните си с неговите, в началото по-леко, но в последствие целувката ни ставаше все по-страстна.Внезапно се сетих за нещо.
-Едуард, всъщност вампирите могат ли да забременяват?
Той се замисли за момент и ми отговори някак отнесено.
-Ами честно казано, не знам, чувал съм истории за вампири, които са родени, а не създадени, но не знам какви са предпоставките, дали е на някакъв случаен принцип, в което дълбоко се съмнявам, или има някаква конкретна причина, жената, която е превърната, да може да ражда.Есме, Розали и Алис не могат...
-Значи и аз не бих могла? – попитах малко тъжно, искаше ми се да можех да споделяме любовта си по всички възможни начини, искаше ми се да можехме да имаме дете.
-Не, не казвам че не би могла, но шанса е малък, много рядко се случва, ако въобще е вярно че се е случило.
Реших че е по-добре да не си създавам надежди, има ли очаквания има и големи разочарования.Тъкмо щях да му намекна че преживяването от снощи не ми стига, когато врата се отвори и Алекс нахлу със сърдита физиономия вътре.Щом ни видя очите й се разшириха,а устата й се отвори леко.Не ни ли беше чула снощи?А и не се ли е почудила защо ме нямаше цяла нощ?
-Аз...ъ-ъ...Кари чакам те долу.А-а-а щях да забравя, радвам се да те видя Едуард.
И двамата избухнахме в смях и след малко и Алекс се присъедини, после затвори вратата и слезе надолу.Още се смеех, когато се обърнах към Едуард и му подшушнах закачливо.
-Хайде да слезем, да обясним поне малко на Алекс, после ще имаме достатъчно време за забавления.
Направи недоволна физиономия, но се примири и стана за да се облече.Гледах зашеметена тялото му, всяка извивка, Боже, беше толкова красив, исках да докосвам това тяло, да го чувствам всяка секунда, но сега имах работа, трябваше да обясня на другия ми скъп човек, какво все пак става.
Станах мързеливо и се запътих към гардероба ми.Преди да стигна, обаче, две ръце обвиха тялото ми.Усетих горещия му дъх малко преди да прокара устните си по шията ми.
-Стига, Едуард, не можеш ли да се укротиш, поне за малко. – засмях се аз.
Той разсмя, по-гръмко и се отдръпна бавно, прокарвайки ръката си по тялото ми.Играеше нечестно.Избутах мислите си, за това какво щяхме да правим вече, ако не трябваше да слизаме за да обясним на Алекс.Избрах си една пола до коленете и една блуза, чийто ръкави падаха свободно на раменете ми.Пооправих малко косата си и хванах Едуард за ръката.
Когато стигнахме в хола Алекс вече не беше учудена а щастлива, виждах радостта в очите й, беше щастлива, защото аз бях.Мислех си че съм я заблудила, за това колко страдах за Едуард, но тя не е сляпа, виждала е колко често съм отнесена, замислена, виждала е честата болка в очите ми.
Седнах на дивана и й обясних на кратко как случайно срещнах Едуард в гората.
-Ахаа...А Едуард, сега тук ли ще живееш?Всъщност семейството ти къде е?
-Ами,да съвсем наблизо живеем в момента.
-Едуард, ние с Кари мислим да кандидатстваме в колеж, ако искаш може да постъпиш заедно с нас, а и можеш да ни помогнеш малко за изпитите, живял си доста повече от нас. – ухили му се Алекс.
Той се усмихна щастливо и каза.
-Ще се радвам, да съм навсякъде, където е Кари.
-А ти всъщност не се ли водиш на 17 години? – попитах го аз.
-Водя се, на колкото реша общо взето, нали разбираш че не мога да съм на 100 и кусур години, тъй че през няколко години си фалшифицирам документите.Не пречи и да си изкарам диплома за средно образование, не пречи и на вас да ви изкарам, ако не ви се чака за изпитите. – усмихна се дяволито той.
Алекс плясна щастливо с ръце.
-Е, значи всичко е уредено.Хмм, между другото аз ожаднявам, а и доколкото помня снощи Кари каза също че е жадна.
-Не ми се ходи до града. – промърморих аз, а Едуард ме погледна шокирано и отвратено.
Обърках се, защо ме гледаше така? Не се ли хранеше той, също, с кръв?
-Едуард, какво има?Защо ме гледаш така?
Той замълча за един дълъг момент.След това изражението му се промени, стана разбиращо.
-Познавате ли вампира, който ви е създал?
Аз му се ухилих и казах.
-Аз познавам своя. – посочих Алекс.
Тя също се усмихна и каза.
-Не, не го познавам.Събудих се с някакво писмо до мен, в което се описваха няколко неща...
-Чакайте, чакайте, защо не ми разкажете всичко?
Започнахме да му разказваме, още от човешкия си живот.За инцидента, за прохождането, после за пожара, за изчезването на Алекс, за превръщането й, после как тя превърна мен.На момента с инцидента, той ме погледна шокирано и промълви, недостатъчно тихо за човешките, но не и за нашите уши.
-Боже, какво сторих.
Аз го погалих по бузата и му прошепнах.
-Не си виновен ти, моля те, не се обвинявай.
След това продължихме разка си, за Жана и после малко засрамено му разказахме за обира, а той за очудване и на двете се разсмя гръмко и едвам поемайки си дъх каза.
-Обрали сте, едно от най-влиятелните казина в Лас Вегас, само с чара си.Ха-ха, това е страхотно.
Чувайки смеха му и двете се отпуснахме и се ухилихме гордо.
-Е, - каза той след като се успокои. – явно никой не ви е обяснил, че не е задължително да се храните с човешка кръв, може да се живее и с животинска, нещо като вегетарианство в нашия свят.
Лицата и на двете ни светнаха, при това, което ни каза.Каквото и да ми говореше Алекс и на нея не й бе приятно да убива хора.
-Има ли разлика във вкуса? – попитах аз ентусиазирано.
-Амии, да доста по-безвкусна е...
Това малко ме разочарова, но не ме разубеди.
-Е, заведи ни тогава, нека пробваме.
Той ми се усмихна и хвана ръката ми и ме поведе навън.Алекс тръгна с нас.
След не повече от 5 минути бяхме навлезли дълбоко в гората.Долавях аромата на прекрасната природа, на Едуард, на Алекс, но не само това.Долавях и друг аромат, от който също ожаднявах, но не чак, толкова, колкото от човешката кръв.
Едуард ни каза да се отдадем на инстинктите си и това и направихме.И двете се затичахме след жертвите си, слава Богу, не в една и съща посока.Когато го настигнах, забелязах че това след което бях тръгнала е мечка.Беше забавно боричкането с нея, тя не беше като хората, покорна.Само че кръвта и бе, толкова по-лоща от човешката, не беше така сладка и сгряваща, е, пак усещах енергията, която ми дава, но по различен начин.
След като приключих с мечката, проследих миризмата си по обратния път и бързо се върнах при Едуард,Алекс вече беше там,с недоволна физиономия.Засмях се, и аз ли изглеждах така?
Едуард се усмихваше леко, като виждаше разочарованието изписано на лицата ни.После обаче се стегна и попита.
-Отказвате ли се от този начин на живот?
Веднага поклатих глава и му казах.
-Незавиисимо, колко е гадна животинската кръв, е по-добра, отколкото да убивам хора.
Алекс кимна, съгласна с мен.
Щом опровергахме притесненията му, Едуард се ухили доволно.
-Е, мислих си все пак да ви заведа в къщата ми.Семейството ми ще се радва най-после да срещне с вас.По-точно с Кари, защото са слушали безкрайно много за нея, но съм убеден че ще се зарадват и на Алекс.
-Имаш ли някой готин брат. – ухили му се Алекс.
Той се засмя, но каза.
-Всъщност, съвсем наскоро към семейството ни се присъедини един новороден вампир.Алис и Джаспър попаднали на него, докато ловували, бил много объркан,изплашен и най-вече отвратен от това че трябва да пие човешка кръв.Алис и Джаспър решили, че при такива обстоятелства, трябва да му обяснят за начина ни на живот и ако иска да се присъедини към семейството ни.Той се оживил, щом разбрал че може да живее само с животинска кръв и така те дойдоха заедно и се запозна с цялото ни семейство.Казва се Макс и е само два месеца по-голям от вас двете.
Алекс се усмихна и му направи подканващ жест, да ни води.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:42 pm

20.Семейството

Тичахме през гората, не знаех точно в коя посока, никога не съм била много добра в ориентирането.След по-малко от 5 минути, Едуард беше бърз, признавам, пристигнахме пред една невероятно красива къща.Подобно на нашата беше наполовина стъклена, също бяла, сякаш бяха скицирани от един и същ архитект.Пред вратата на верандатата ни чакаше едно невероятно красиво момиче.Дребничка със топли златни очи, черна рошава коса, която стърчеше на всички страни, слабо тяло и разбира се бяла кожа.Беше като горска фея, но много по-красива.Странно, защо, но веднага я харесах, изпитах някакво привързване към нея, пак онези чувства, които сякаш от една страна не бяха но от друга бяха мои.Дори и без тях ми изглеждаше изключително мила.Предположих че това е Алис, бях чувала за любимата сестра на Едуард и по топлото изражение, съдех че това е тя.Тя пристъпи грациозно към нас и дари мен и Алекс с по една топла прегръдка, усмихна се и проговори с мелодичния си глас.
-Кари, Алекс, аз съм Алис. – усмихна ни се широко.Изговаряше имената ни сякаш бяхме стари приятелки.
Двете й отвърнахме със също толкова непринудени усмивки.Ако трябваше да съдя по лицето на Алекс, тя също я харесваше.
-Е, да влизаме вътре, другите ви очакват. – отнова прозвоча къмбанения глас на Алис.
Запътихме се към къщата начело с Алис.Едуард стискаше ръката ми успокоително, а аз на свой ред докоснах тази на Алекс, с надеждата да й вдъхна малко увереност.
Помещението в което влязохме беше огромно.Имаше два големи дивана, плазмен телевизор, библиотека, един голям килим в средата, роял и множество малки шкафчета и етажерки.До диваните бяха застанали шест ослепително красиви вампири.Едуард започна да ги представя посочвайки ги.
-Кари, Алекс това са Джаспър, - посочи единия от тях, който седеше в края, висок, с руса коса и медно златни очи, всъщност всичките бяха със златни очи, с изключение на Макс, предположих, неговите варираха от тъмно-червено към кафяво.-Розали, - посочи златокосата хубавица, която беше застанала до Джаспър. – Емет, - ухиления вампир, който бе прегърнал Розали, с очудваща нежност за огромното му тяло. – Макс – даа, бях познала това бе Макс, в интерес на истината, беше голям красавец, с тъмна коса, която падаше до очите му, закривайки ги леко, добре оформено тяло и нежна усмивка, изглеждаше някъде на 20. – Карлайл – продължи Едуард, сочейки към русия гръцки Бог, застанал до Макс. – и Езме – завърши с майчински усмихнатия вампир в другия край на голямото им семейство.Беше с мека карамелена коса, падаща на леки къдрици до раменете й.
Един по един се здрависаха с нас.Всички, с изключение на русата красавица Розали, бяха дружелюбно усмихнати.Още от сега започна да се заражда някаква антипатия в мен, надявах се само избухливия ми характер да не ме вкара в някой конфликт с ледената принцеса.
Едвам сдържах кикота си, когато видях как Макс се беше зазяпал в Алекс.Не е като да я гледаше, просто защото беше красива, семейството беше пълно с красиви вампири, явно имаше нещо повече.След като ни се представиха Карлайл,Есме,Емет,Розали и Джаспър отидоха по другите стаи.Емет и Джаспър май щяха да играят шах не ги слушах много.
Макс и Алекс продължаваха да се гледат, когато Алис се обади ентусиазирано.
-Кари, Алекс искате ли да пообиколим заедно за малко дрехи, доколкото знам сте се нанесли едва вчера.- каза го с такъв тон, сякаш знаеше предварително отговора й.
Усмихнах й се и с Алекс отговорихме в един глас.
-Разбира се.
Щом чухме гласовете си се спогледахме и избухнахме в смях, заедно с Едуард,Алис и Макс.
-Хмм, ако искате понеже виждам че само вие двамата си нямате работа, да ни чакате довечера в къщата ни, Алис може да дойде с нас, тъкмо ще се поопознаем повече с новото ни семейство. – намигнах заговорнически на Едуард.
Той ми се ухили, наведе се и ме целуна нежно.Чух някой да се подхилква, но не ме интересуваше, кой беше, в този момент нямаше нищо друго освен мен и Едуард.Моя Едуард, моя невероятно нежен и страшно секси вампир.Обвих врата му с ръце и го придърпах към мен.Целувката ни беше станала вече доста гореща, когато чух някой да се покашля, и бързо се дръпнах, малко засрамена.Сигурна бях, че ако сега бях човек щях да пламна цялата.
Алис се хилеше ангелски, напомняйки ми на къде бяхме тръгнали.
Хванах Алекс за ръката и я поведох към нетърпеливата Алис, която вече ни чакаше в гаража им.Беше се подпряла на едно невероятно жълто порше.Очите ми останаха на него.
След малко тя промълви тъжна.
-Невероятно е нали?Жалко че няма да се поберем трите в него и ще трябва да вземем колата на Едуард.
Колата на Едуард беше едно сиво Волво.Нищо особенно, в сравнение с поршето на Алис.
Настанихме се вътре и тя подкара с неприлична скорост към града.Пусна музика, музиката на Едуард.Имаше някои много хубави песни, но тя смени диска, каза че й се слуша нещо по-живо.След няма и 5 минути започнахме да си говорим и смеем, като стари приятелки.Алис беше невероятна, права бях в преценката си в началото.
По време на „скромния” ни пазар, тя ни разпитваше за историята ни, за това, какво е станало след като си тръгнаха и всичко след това.Разказахме й всичко до момента в който отидохме в тяхната къща.Беше доста заинтересована от силите ни.
Тя на свой ред, също, ни разказа за себе си, каза че не помни нищо от човешкия си живот, че може да вижда бъдещето, това бе нейната сила.За Джаспър, как са се срещнали, тя е имала видение за него и после се получило по почти същия начин със семейство Кълън.Каза че също така е имала видение за нас двете, че трите ще станем много близки.Каза ни също така че Розали не ни харесва и трябва да внимаваме с нея, да не я предизвикваме.
Целият следобед беше страхотен, купихме си купища дрехи.Алис бе невероятна маниачка на тема дрехи.Беше луда, караше ни да пробваме, какво ли не.Добре че бях вампир и не се изморявах.Даже и бельо избираше, какво щели да харесат Едуард и Макс.При второто име двете с Алекс се спогледахме, а Алис избухна в смях и промърмори, по-скоро на себе си.
-Вие какво очаквахте, с тия погледи...
Ухилих се на Алекс, а тя ми отговори с доста самодоволна усмивка.
Нещата се подреждат страхотно, помислих си аз.Вече бяхме пред къщата ни, отнесена в мислите си бях пропуснала почти целия път.Слязох от колата запътвайки се към моята любов, моят спасител, моят живот, към моят единствен Едуард.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:42 pm

21.Разкрития

Когато влязохме, за мое учудване в къщата бяха не само Едуард и Макс.Джаспър също беше там.
Седнах до Едуард, а той ме обгърна нежно с ръце.Джас и Макс играеха шах.
Първа заговори Алис.
-Кари, доколкото виждам ще ходите в колеж и Едуард ще дойде с вас.Това ми напомня, Едуард можеше да ме поканиш, а и мисля че и Джас и Макс няма да имат нищо против, да дойдат.
Двамата споменати се усмихнаха, а Едуард направи невероятно сладка, извинителна физиономия.
-Не съм имал време, да ти кажа Алис.
Тя се засмя и му отговори укорително.
-Все едно че щеше да ти отнеме много време. – след което, онтово, се обърна към мен. – Та си мислех ние с Едуард ще уредим дипломите, вие набелязали ли сте си някой колеж?Защото ние сме минали през не един и си мислех да ви насочим малко. – изкикоти се тя.
-Не бих могла да помрача ентусиазма ти Алис, слушам те.
Тя се ухили, като малко дете и започна да ни разяснява плюсовете и минусите на всеки университет.В края на краищата, се насочихме към Вашингтонския университет.Привлече ни това, че имаше огромна библиотека а и Алис каза, че е добър и има хубави паркове и гора в близост.
След дългата дискусия, за това, в кой колеж да кандидатстваме, стигнахме до извода и че Едуард и Алис ще ни помагат за изпитите, искахме поне да влезем в колежа, както си му е реда.
С Едуард решихме да се усамотим в моята стая, Алис и Джаспър казаха че се прибират към къщата им.Направи ми впечатление че Макс остана, друго което бях забелязала, бе че цяла вечер с Алекс, не спряха да си разменят предизвикателни погледи.Радвах се за нея, за това, че най-вероятно е намерила някого, с когото да изпита това, което изпитвах аз с Едуард, сигурна бях, че тяхното нямаше да бъде просто закачка.Беше странно, но имах чувството, че като вампир, чувствата ми са много по-трайни и любовта ми е завинаги.
Когато се качихме и легнахме прегърнати на леглото се сетих нещо.
-Едуард, искам да те попитам нещо, знам че си живял много повече от мен и Алекс и най-вероятно ще можеш да ми дадеш отговор.Откакто Алекс ме превърна, усещам нечии чужди чувства, преди беше, едва доловимо, но сега са много по-силни, а и преди беше някаква болка, болка по нещо изгубено, а сега е щастие и любов, сякаш отразяват моите чувства.Охх, май започвам да си въобразявам някакви неща, сигурно ще ме помислиш за луда, но наистина възможно ли е ?И чии са тези чувства?Въобще принадлежат ли на някого или са просто плод на въображението ми?
Чак след като спря потока ми от думи, забелязах че той ме гледа със смесица от чувства – щастие, почуда, възхищение, любов...А другото по-странно беше че сега през онази странна връзка, усещах същите чувства, като неговите.
Изведнъж ми светна, всичко се нареди.Болката, която усещах преди, болка по нещо изгубено, когато с Едуард бяхме разделни, след това щастието, любовта, когато се събрахме, дори и не бях обърнала внимание, какви са чувствата, докато бяхме заедно снощи,не бях и подозирала че може да са негови и разбира се не ме интересуваше, но вече знаех.Това беше прекрасно, повече от прекрасно, бяхме свързани много по-силно, отколкото бях предполагала.Дали беше двупосочно?
Реших че е време, някой от двамата да проговори и зададох, същия въпрос, който се въртеше в главата ми.
-Едуард и ти ли чувстваш моите чувства или съм само аз?
За момент той се очуди още повече, но явно после превъзмогна шока си от това че съм се досетила, толкова бързо и ми отговори.Но чакай малко, щом знаеше, чии са тези чувства, значи наистина беше двупосочно.Е нямах нужда от отговора му, вече знаех.
-Да. – отговори тихо той.
Реших че най-вероятно знае, доста преди мен и го попитах нещо, което ми беше, повече от интересно.
-Знаеш ли, на какво се дължи?
-Ами честно казано, не, но имам някои теории.
-Слушам те?
-Ами, не знам в началото мислех че е нещо свързано с любовта ни, но после се сетих, че аз те усещах, още преди да се срещнем...А и не мога да чувам мислите ти, освен ако не си напълно спокойна, като лишена от чувства, въпреки че това е невъзможно, но когато чувствата ти не са силни, чувам мислите ти, а когато не чувам мислите ти, те усещам, много е странно.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:43 pm

Мислех и върху друг вариант, но тук идваше проблема с това, че никога не съм те ухапвал, за да има възможност моята отрова в тялото ти, да е направила нещо...
Изведнъж той замръзна и се вгледа в нищото.След един безкрайно дълъг миг, го чух да промълвява, по-скоро на себе си.
-Тези очи...
Гледах го неразбиращо.По връзката ни потече болка, много силна болка, самоотвращение и ужасно съжаление.Не разбирах, какво ставаше с него?
-Едуард, моля те кажи ми, какво става?
Отговори ми със също, толкова тих глас, като преди.
-Ще ме намразиш, Кари, ще се отвратиш, от това, какво чудовище съм.
-Как мога да се отвратя от теб, Едуард?Та ти си най-прекрасното нещо за мен, вместо да ми говориш, как ще се случи, нещо невъзможно ми обясни, какво става?
-Кари, не винаги съм бил, толкова добър в самоконтрола, имал съм множество моменти на издънки.Моменти, които са стрували живота, на не един човек.
-И аз съм убивала, Едуард, това ли е от което трябва да се отвратя?
-Не, не, остави ме да довърша, въпреки че след това, надали ще искаш да съм ти го казвал.Преди години, Кари, преди 12 години, бях в Лондон.Със семейството ми трябваше да посетим един стар приятел на Карлайл.Проблема, обаче беше, че той живееше в града, а нямахме време да ловуваме, той имаше нужда от помоща ни и тръгнахме от САЩ, без дори и да сме ловували от около 2 седмици.Вече бях доста жаден, но не исках, да убивам хора, казах си че ще издържа, просто няма да излизам много сред хора.Един мрачен следобед най-после реших да отида, да ловувам, не можех да издържам вече.Той живееше в покрайнините на града, затова реших да тръгна пеша.Когато минах покрай една къща, обаче, видях едно малко, прекрасно момиченце с разкървавени коленца.Кръвта й имаше божествен аромат, разби се в мен, опияни съзнанието ми, въобще не помислих, инстинктивно се нахвърли на крехката й шия.Точно преди да стигна до врата й тя ме погледна, с прекрасните си, дълбоки кафеви очи.Нямаше страх в тях, имаше само укорение и неразбиране.Тя не се страхуваше от мен, просто не разбираше, какво е направила.Но беше късно вече нямах време, да се спра, впих устните си, в нежната й тънка кожа.Веднага след ухапването ми, обаче осъзнах, какво чудовище съм, щях да убия това прекрасно нежно създание, просто, защото не можех да издържа още 10 минути.Бързо се дръпнах от нея, а тя продължаваше, да ме гледа без страх.Само с разочарование, сякаш ме познава и не е очаквала, да сторя нещо такова, беше толкова странно, това малко, безстрашно момиченце, което само с прекрасния си поглед ме накара да спра, когато топлата й кръв вече се изливаше в гърлото ми.Накара ме да направя, най-трудното нещо за един вампир.Надявах се отровата, която е попаднала в малкото й телце, да не е достатъчна, за да я превърне, защото осъзнаеха ли Волтури, че има едно безсмъртно дете в Лондон веднага щяха да я унищожат.Трябваше да я взема с мен, за да съм сигурен, че нямаше да й се случи, нищо лошо, но ако не беше достатъчна отровата, щях да я откъсна от семейството й, от живота й, за да е с едни вампири и един ден да стане една от тях, а и не знаех, дали мога да издържа на аромата на кръвта й, дори и да тичах до дома на приятеля на Карлайл.Затова избягах, избягах възможно най-бързо от там, не ми пукаше, дали щеше да види скоростта ми, та аз я бях захапал, току – що.Малко след този ден, започнах смътно да усещам някакви чужди чувства, не моите.Известно време си биех главата и се чудех, какво е това.Търсех отговори, говорех с Карлайл, но той не беше чувал за нещо подобно до сега, накрая се отказах, а и чувствата не бяха натрапчиви.След 2 години, обаче, отново почувствах тези чувства, много по-силни от преди и то не какви да е чувства, а болка, ужасно силна болка, чудех се, как може някой да изпитва, толкова болка, любопитството ми отново пламна, но също така бързо угасна, не можех да намеря източника на тези чувства, каквото и да правех.Така след 9 години те отново се появиха, или по-скоро се откроиха в съзнанието ми, защото тогава разбрах чии са, но все още не знаех причината и ето тук, чак сега разбрах, какво се е случило.
Гледах го удивена за един ужасно дълъг и мъчителен момент.Това ли беше, това ли се бе случило тогава?Много смътно си спомнях един ужасно красив мъж от детските ми спомени.Тогава не можех да разбера, какво лошо съм му сторила.Тогава го мислех за ангел и се възмущавах, какво е станало с този прекрасен ангел, за да се държи така.
-Сега си в пълното си право, да се отвратиш от мен и да ме намразиш, Кари, аз съм чудовище, не заслужавам любовта ти.
-Не си чудовище. – едвам му промълвих аз. – Знаеш ли, тогава те гледах така, защото се чудех, какво става с този прекрасен ангел, защо се държи така.И сега смятам че си ангел, Едуард, за мен ти винаги си бил ангел, моят спсител.Ти ме спаси, от живота, който водех, спаси ме от дупката, в която бях, спаси ме от Мат.Но това не е толкова важно, Едуард, най-важното е че ме спаси от самата мен, от това, в което се бях превърнала.
Болката му се оталожи, на нейно място се появи възхищение и любов, любов по-силна от всичко и всички.
-Кари, ти си неповторима, незаменима.-прошепна ми.
Наведе се и нежно докосна устните ми.Щом устните ни се сляха, неговите станах горещи, дъхът му беше парещ, цялото му тяло се сгорещи, сякаш пламтеше от вътре.Но беше приятна горещина, исках да я усетя по цялото си тяло.Скъсах дрехите му, с едно движение, а той на свой ред острани моите.Чудех се, какво ли щеше да е мнението на Алис и Алекс за това разхищение на дрехи, но тази мисъл се изпари бързо от съзнанието ми щом Едуард, започна да целува цялото ми тяло.Сега беше още по-прекрасно, по-вълшебно.Усещах възбудата и удоволствието му, преплетени с моите, подхранваха се взаимно.Имах чувството че цялото ми тяло ще избухне от наситата от тези чувства.Удоволствието ми беше неземно и сякаш се множеше десетократно всеки миг.
Тази нощ с Едуард беше толкова по-чувствена от предишната, сега съзнавах, какво чувства той всеки един миг.Какво изпитва всеки път щом докоснеше тялото ми.Какво изпитваше, когато телата ни се сляха в едно, както душите ни, както сърцата ни.Ние бяхме едно по всеки един начин, който съществуваше.Дори и във вените ни имаше сходна кръв.Бяхме едно, така както никой друг не може, толкова, колкото беше възможно и невъзможно сега.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Вто Апр 07, 2009 5:45 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Толкова съм написала, за сега, надявам се да го харесат и други, освен Дани и Преси Razz :)

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Сря Апр 08, 2009 4:46 pm

22.Щастие


На сутринта с Едуард, все още лежахме мързеливо на леглото, въпреки че не ни беше нужно, ни харесваше да се излежаваме.Лежейки там с моята единствена любов, се замислих, отново, за това, каква щастливка бях.Сега вече наистина имах всичко, на което можеше да се надява някой, прекрасна приятелка, ново семейство, всички предимства на бесмъртния живот и най-важното Едуард.Не можех да живея без него, сега осъзнавах, че никога вече, няма да мога да се отделя от него.Никога.Той беше толкова жизненоважен за съществуването ми, бяхме свързани с връзка преминаваща всички граници на възможното.Не беше само истинската ми любов, той беше част от мен, най-красивата и слънчева част от мен, най-прекрасната и съвършена.Както вълните отмиват следите по ситния морски пясък, така Едуард отми самотата и следите на болката ми, на старото ми Аз.Прогони дяволите ми, показа ми един нов живот, изпълнен със съвсем различни чувства.Начина ми на мислене се бе променил.Всичко в мен се промени.Това ли беше щастието? Да обичаш и да бъдеш обичан.Споделяхме всички чувства и болката, и щастието, и страстта, и желанието.Бяхме едно по всички начини, допустими или недопустими.
Не вярвах че е възможно, някой да изпитва, толкова щастие наведнъж.Нямаше нещо, което да го помрачи сега.Но знаех, че съдбата е жестока.Носи маската на красив ангел, залъгва ни с коварните си дарове и след това се подиграва с нас.Знаех, че живота не е устроен така, не можеш да бъдеш напълно и безрезервно щастлив, просто нямаше такава опция.Трябваше да дадеш нещо в замяна, винаги имаше цена и колкото по-голям беше дара, толкова по-жестока беше цената, жестока цена, за малкото време щастие.
Беше ме страх.Страх да мисля, какво щях да платя, с какво от нещата, които имах, щях да загубя, какво щеше да пожелае този ангел в замяна на щедростта си.И най-вече ме беше страх, защото знаех че цената ще е прекалено висока.Кървава дан, това щях да заплатя, за врмето в което щях да се порадвам на живота ми.
Но не исках да мисля, за това, точно сега.Исках поне през времето, което имах, да съм щастлива, да бъда такава.Да отпия от този живот, колкото можех повече, защото очаквах бързо да си отиде.Да бъде отвян от бриза, на следващия, ден.Един ден имах щастието, един имах болката, никога не се знаеше, какво ще донесе този очакван и понякога нежелан бриз.Всички ние се надяваме на него, но и не го желаем, чакаме с любопитство, но и със свито сърце, защото не знаем, дали ще ни донесе по-добро или по-лошо.Дали ще ни поведе към щастието или към изгубения бряг на самотата и болката, защото всички ние знаем, че целият ни живот е непостоянен и крехък, така както е непостоянно настроението на този така желан и нежелан утрешен бриз и защото знаем че създаденото днес, е така крехко пред силите на предстоящото утре.Защото знаем че това, което ни донесе утрешния ден, е това, което ни праща съдбата, а всички сме наясно че тя не е щедра и се страхуваме, страхуваме се повече от всичко, страхуваме се, защото съзнаваме че можем, само за един пагубен ден, да изгубим всичко, за един страшен момент света ни да се срути.Живота е толкова непредксазуем, както е непредсказуема съдбата.Той е нейната пиеса, нейната сцена и сценария е по нейните прищевки.Тя е кукловода, ние сме куклите и никога не можем да възроптаем срещу нея, за това ни е страх, защото знаем, колко сме слаби и безсилни, страх ни е от истината, истината че цял живот ние сме марионетки.
Нежните устни на Едуард, ме извадиха от унеса ми.Бяха така топли и така желани.Трябваше да се радвам на вижота ми, на това което имах сега.
-Добро утро. – Засмя се той.
-Не се ли поздравяват хората, по този начин. – усмихнах му се мило, обичах да го виждам в добро настроение.
-Какво ще кажеш, да се облечем и да слезем надолу, струва ми се че Алекс и Алис имат изненада за теб. – развеселено каза той.
Зачудих се, каква изненада ще имат Алис и Алекс, но знаех че няма да ми каже повече от това, забавляваше се да ме мъчи.
Станах и се облякох набързо.На няколко пъти се опита да ме забави с някоя целувка или пощипване.Мръсник! След, като получи няколко первания зад врата, се отказа от мисията си.
Когато вече и двамата бяхме готови се запътихме към хола, той беше поставил нежно ръката си на кръста ми.Беше толкова покровителствен, откакто се събрахме отново, имах чувството, че не му се иска, да ме изпуска от поглед, дори и за миг, въпреки че сега, като вампир, бях физически, толкова силна, колкото него.
Алис и Алекс, разбира се, ни чакаха в хола, но друго, ме шокира. Макс беше прегърнал Алекс през кръста.Сдържах кикота си и само се ухилих на Алекс.Тя ми се усмихна доволно в отговор.
-Ела, Кари, приготвили сме ти нещо. – подканващо се обади Алис.
-Е, водете ме де.
Тя ми се ухили пакостливо, дойде до мен хвана ръката ми и заедно с Алекс ме поведоха към коридора.Отвориха една врата, в която все още не бях влизала, бях толкова заета с Едуард, че все още не бях успяла да разгледам къщата ни.Това, което видях ме зашемети, Алекс държеше на думата си.
Всяка една стена беше запълнена със закачалки, рафтове и шкафчета.Алис набута в ръката ми някакво малко сребърно дистанционно и ми смигна.Имаше множество копченца, затова реших произволно да натисна някое.Щом го направих една от закачалките се премести на ляво, дори и не исках да знам къде точно отиде и на нейно място се появи същата, но пълна с множество поли и дънки, различни модели, материи и кройки.Но всичките в една гама – червеното.Избрах си друго копче и отново нацелих една от закачалките, случи се същото и тя ми разкри този път, блузи и потници отново в една гама цветове – синьо.
-Има от всички цветове. – подшушна ми весело Алис.
Тя натисна нетърпеливо някакво копче и в този момент се отвори едно от шкафчетата.Появиха се най-различни бижута, такива със скъпоценни камъни, без, с различни каишки и маниста.Имаше най-различни, подходящи на различни стилове облекло от най-изкисканото до най-ежедневно и небрежното.
Бях омагьосана, но на Алис явно не й стигаше, затова натисна още едно копче.Под една от закачалките се отвори вратичката на още едно шкафче.Вътре се виждаха поне 10 чифта обувки, в цвета в който са дрехите над тях.Те също бяха за различни случаи.
-А ето тук са чантите. – обади се за първи път, Алекс, посочвайки ми една голяма етажерка, точно до вратата, разбира се, имаше всякакви чанти, малки, големи, официални, спортно- елегантни, ежедневни.
Останах без думи, това беше зашеметяващо, толкова голямо разнообразие и всичко пригодено, за да може да се съчетае перфектно.Не бях, голяма маниачка, на тема дрехи, но това беше сбъднатата мечта на всяка жена.
-Нали не си мислиш че е само за теб? – ухили се Алекс.
Аз се засмях с нея и отново ги прегърнах.
-Благодаря ви, много, много, имам чувството че това е най-прекрасния ден в живота ми, всички сме тук заедно.- после подшушнах на Алекс, достатъчно тихо, за да не ме чуе Макс от другата стая. – Я кажи, какво става с Макс.
Срамежлива усмивка заигра по устните й.Сигурна бях че ако беше човек, щеше да се е изчервила.
-Кари, не е това, което си мислиш, не сме правили нищо снощи.И аз не знам, какво точно става, ако знаеш, как се влюбвам в него, но не е както с други, които съм харесвала, с него е различно, Кари, много по-силно и истинско.- прошупна тихичко тя.
Бях толкова радостна, от думите й, исках да е щастлива с Макс, така както бях аз с Едуард.
-О, Алекс, толкова се радвам!! – Смазах я в още една мечешка прегръдка.
-Хайде, хайде да слизаме долу. – обади се Алис . – Време е да започнем да ви подготвяме за страшните изпити.
И трите се засмяхме при последните й думи, знаехме че с новите си възможности ще ни отнеме не повече от седмица, за да научим материал, който се взима за година.
Слязохме при Едуард и Макс.Алис, като примерна учителка донесе купища учебници, всичките чисто нови.
-Алис, за случая ли си ги купила?
Тя кимна сдържано, аха, вече се е въплатила в ролята на професорка.
-Не мислиш ли че това е разхищение, за какво са ви учебници, като знаете всичко и не ви е нужно да си припомняте?
-Шшш, Кари, започваме, не задавай излишни въпроси. – отговори строго, точно като стара учителка.
Всички се разхилихме, а тя направи недоволна физиономия.
Цял ден се занимавахме с уроците на Алис и Едуард, въпреки че е по-точно е да се каже уроците на Алис, тя не даваше възможност на Едуард, да каже нещо.Липсваха й само 30 години отгоре на външния й вид и едни очила.
След уроците с Едуард се качихме в стаята, Боже, бяхме ненаситни, по цяла нощ седяхме затворени в стаята, а на следващия ден, излизахме от нея с ужасно нежелание.
Доволна бях, че днешният ден, беше един от онези, малкото, в които бях щастлива.
Какво ли щеше да ми донесе утрешния ден?
Ще ме отведе на брега на болката и самотата или ще ми позволи да отпия от този мечтан живот?

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Сря Апр 08, 2009 9:58 pm

леле!!
прочетох ти фика на един дъх..всъщност за един ден, щото дълъг и е супееееееееееееееер!!!
невероятен! Shocked cyclops affraid cheers :face: :face: :face:
искам още!!!!
моляяяя!!!
искам още, стана ми много интересно и пишеш невероятно!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Сря Апр 08, 2009 10:01 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Радвам се, че ти харесва, за сега не съм написала още, най-вероятно утре ще пусна нова глава :)

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
muniiik

avatar

Posts : 72
Join date : 03.04.2009
Age : 22
Location : Ямбол..

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Чет Апр 09, 2009 9:27 am

Мисля , че всички ще чакаме с нетърпение .. cheers
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.v1k1tyyy.aha.bg
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Чет Апр 09, 2009 9:43 am

Наде, ще ти прочета целия фик, стига да имам време.. Mad Писна ми да нямам време - учене, превеждане, че и излизам редовно..

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Чет Апр 09, 2009 12:30 pm

rock-desire написа:
Наде, ще ти прочета целия фик, стига да имам време.. Mad Писна ми да нямам време - учене, превеждане, че и излизам редовно..


Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Не се притеснявай, когато имаш време, тогава го чети :) Razz
Нова глава, се надявам да мога да напиша днес, вечерта, защото цял ден ще бъда навън...

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Чет Апр 09, 2009 4:21 pm

23.Изпити


Измина един месец.Един месец, в който ми бе позволено да съм щастлива.Един месец, в който изживявах своята мечта.
Всеки ден, Алис ни предаваше най-различни неща.Беше малко строга за учител на 17 години, но ни научи на много неща.Беше невероятно, как можех да запомня, всяко едно нещо, само в момента, в който ми го кажеше и след това да си го спомня дума по дума.С Алекс, бяхме във възторг от новите си възможностти.Винаги съм била жадна за нови знания, а сега можех, да науча, каквото пожелая, можех да запомня всяка книга, само с едно прочитане.Това до някъде не беше толкова хубаво, защото не можех да препрочитам любимите си книги, нямаше смисъл...
Днес беше денят на изпита.С Алекс, трябваше да сме в университета, точно в 8:00.Естествено за нас не беше проблем, да сме точни.Нямахме нужда от сън и нямаше да бъдем сънени или изморени, както най-вероятно щяха да са повечето студенти.
Вече беше 7:15 когато Едуард, най-после благоволи, да ме пусне да се облека.Даа, това не се беше променило, колкото и време да минаваше, страстта и желанието ни, не намаляваше, даже имах чувството, че и двамата искаме още и още, и още...Често пъти отнасяхме по някоя хаплива забележка от Алис, когато закъснеехме.Алекс и Макс, също прекарваха нощите заедно, но не разбирах, как винаги са точни по часовник.Беше малко неудобно, обаче, че всички в къщата, имахме перфектен слух.Доста смущаваща ставаше ситуацията, в която сме се чували един друг през ноща и на сутринта се срещнем.Само Алис, при вида на физиономиите ни, избухваше в смях.
За пореден път, докато се обличах, Едуард щипна по бедрото и игриво ме дръпна на леглото, целувайки цялото ми тяло.
-Едуард, не сега, днес имам изпит. – едвам изрекох аз.Наистина, не можеше ли да се сдържа поне малко?
-Само малко, до 10 минути ще те пусна. – изръмжа ми игриво той.
При думите му, от първия етаж се чу силно хилене.Алис подвикна към Едуард.
-Хайде, ненаситнико, пускай я, ще закъснее за изпита си.
Аз му се ухилих подигравателно, а той направи засрамена физиономия.
-Ехх, нямаме миг покой.- изръмжа, този път сърдито.
Този път, аз се засмях гръмко.
-Едуард, имаме цяла нощ, не само един миг.
Той ми се намръщи, но все пак ме пусна с една последна целувка по врата.Колкото и да го смъмрях, да ме пуска, аз самата нямах голямо желание да ходя на този глупав изпит, като се има предвид, как можеше да продължи сутринта ми, но станах, наметнах си един халат и се запътих към дрешника ни.
Избрах една тъмно синя рокля до коленете и едни бели сандалки с ниско токче.Не исках да отивам, предизвикателно облечена, все пак, трябваше да направя добро впечатление, това беше университет от класа.Чантата ми също беше бяла.Сложих си едни малки обици във формата на цветя и колие, и гривна, в комплект с тях.
Когато вече бях готова слязох долу.Алекс и Алис бяха вече там.
Тръгнахме към нашата кола, като чух Алис да си мърмори сърдито.
-Най-после, тия хора нямт спирка.
Изкикотих се срамежливо и я побутнах.
-Стига, Алис, все едно, че вие с Джас не сте били така.
Тя ме погледна и сведе поглед, засрамена.Сигурна бях, че ако беше човек, щеше да се изчерви.
Двете с Алекс, се засмяхме, на физиономията й и се качихме в колата.Колкото и странно да беше, като се имаше предвид че бях вампир и знаех всичко безупречно, се притеснявах, за този изпит.Добре че, поне беше общ, бяха включени всички предмети в него и нямаше да има нужда да държим няколко различни, в различни дни.
След около половин час, Алис вече паркираше пред една огромна сграда.Беше много голям и много красив.Харесах го още от първия път.Личеше си че е стар.Беше огромен, състоеше се не само от една сграда, бяха 4-5.Предположих че две от тях са общежития.Алекс и Алис бяха настояли да живеем в общижития, въпреки че къщата ни бе на половин час от университета.
Излязохме и Алис ни поведе към най-голямата сграда, предположих че е главната.Явно беше разучила, къде ще ни е изпита, като добра учителка.Поведе ни по някакви коридори.Докато не спря пред една врата, която беше все още отворена.Даде ни по един несесер с канцеларски принадлежности и ни прегърна с думите.
-Успех, ще ви чакам в колата, когато ви свърши изпита.
Не се и съмнявахме че ще знае точния момент, в който сме готови.Усмихнахме й се и влязохме в стаята.

***


По-късно, продължението :)
Надявам се, да ви хареса :)

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Чет Апр 09, 2009 5:18 pm

да, хареса ни и нямам търпение за продължението!!!
аа, този Едуааард, ненаситнико мръсееен!!!! Cool Cool wub laugh
чакам останалата чааст!!! lol! lol! icecream
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 9:03 am

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Охх, аз не успях да я напиша вчера, че трябваше да излизам... Wasntme
След малко, най-вероятно ще започна да пиша останалата част... :)

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 9:50 am

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Такаа, ето и продължението, съжалявам че го забавих, при положение че е толкова малко, но нямах време, в което да седна и да го напиша :)



След четири часа, оттегчителни въпроси, с Алекс, вече, излизахме от сградата на университета.Алис, разбира се, ни чакаше в колата.Изненадата, обаче, беше че не беше сама.С нея бяха Едуард и Макс.Щом влязохме в колата, Макс се обърна закачливо към нас.
-Е, студентките, как мина изпита?
-В интерес на истината, имаше един-два въпроса, чиито отговори не знаехме, но нали все пак не може, абсолютно, всичко да е вярно. – отговорих му аз.
Алис се намръщи при споменаването на пропуска й, но и тя беше наясно че не можеше всичко, да е безупречно,щеше да е малко съмнително.
-А, кога излизат резултатите? – продължи с въпросите си, Макс.
- Утре, следобяда. – този път му отговори Алис, карайки вече към къщата ни.
Останалата част от деня мина със също толкова въпроси, Алис не спираше да ни разпитва, какви бяха въпросите на изпита, как сме се справили и понеже знае че не можем да се измъкнем с „Не помня” не спираше да задава въпроси.
Когато дойде вечерта най-после с Едуард се качихме в стаята ни.
Докато се събличах, той ми прошепна.
-Ами, ако си имам конкуренция в колежа?
Избухнах в смях при предположението му, наистина ли мислеше че някой, може да му бъде конкуренция?
-Едуард, полудяваш, никога не бих се увлякла, дори, по някой друг.
-Сигурна ли си? – попита той със сърдито гласче, беше толкова сладък, като малко момченце, на което обещават да купят любимата му количка.
-Да, Едуард, сигурна съм. – прошепнах му, целувайки го по врата.
Явно това му беше достатъчно разсейване, от глушавите предположения, защото се обърна към мен, вдигна ме, обвивайки краката ми около тялото му и ме понесе към леглото.Даа, желанието ни не намаляваше, страстта, се увеличаваше, с всеки следващ път.Понякога си мислех, колко прекрасно щеше да е, ако можех да имам дете.Но не знаехме нищо, нито как протича бременноста, нито какви са предпоставките за една вамирка, нито, дори, дали това е възможно, защото можеше това да са просто митове и легенди...Бях опитала, да намеря някаква информация, говорих с Едуард, да потърсим вампири, които могат да знаят нещо такова.Но той не знаеше с кого може да говори за това и ме помоли да почакам известно време, да уредим нещата с университета.Бързах само, защото не знаех, колко време ми остава, колко време щастие.
Макар и тези мисли да протекоха за секунди през главата ми, Едуард бързо, забеляза разсейването ми и се погрижи да ме върне, към момента ми с него.Към момента с най-голямата ми и истинска любов, как можеше да мисли че мога да го заменя с някакъв човек?Глупчо!

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 10:03 am

аах, Едуардчооо!!!! poke
много сме палави, а?
хах, кога да чакаме следваща глава? Sunny Sunny lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   

Върнете се в началото Go down
 
Бризът, който отвя самотата...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
 Similar topics
-
» Познавате ли лично човек, който може да свири, да пее и пр.?
» Човекът, който обичаше Стивън Кинг
» "Въздухът, който той диша"
» Женските неща, които мъжете не могат да разберат
» Отговори с песен~

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire Kisses  :: Forum :: Заключени теми :: Архив [Творчество]-
Идете на: