Vampire Kisses
Регистирай се и стани безсмъртен/на x)
Vampire Kisses

I thought for a moment. I want to be… Yes? I want to be…a vampire!
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Бризът, който отвя самотата...

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 10:28 am

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Пускам я след малко, почти съм я написала :)

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bass. ^^
Team Alexander {h}
Team Alexander {h}
avatar

Posts : 127
Join date : 29.03.2009
Location : Ibizaa....

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 10:29 am

Йее laugh обичаме те Наде !!! Както и фика тии Heart

_________________
EVERYTHING...FADES...TO BLACK !!!
Sensation Black
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampire-kisses.forumotion.net
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 10:43 am

24.Настаняване


На следващия ден проверихме резултатие си и разбира се, бяхме взели изпитите с отличен.
Дните минаваха, спокойни и щастливи.Две седмици след изпита, се настанявахме в общижитията.
Живота ми беше прекрасен, толкова мечтан, бях с най-любимите за мен създания.Заобичах Алис, почти, колкото обичах моята Алекс.Беше различно, просто, защото с Алис не бях изживявала това, което преживях с Алекс.Помощта й, когато не можех да ходя, ни сближи много.Това беше момента, в който разбрах, че не всички хора на този свят са егоисти, че има такива, които наистина, не следят само своя интерес, че има такива, за които приятелството не беше нещо, което се определяше от това, колко изгода ти носи.Имаше такива хора, макар и рядко ги имаше.Вампирите бяха други.Те имаха вечността пред себе си, за тях нямаше нещо, което да търсят толкова в приятелството си с други вампири, или може би само Кълън бяха така.Предполагам, че изгодата, която търсеха другите вампири в познанството си е закрила.Закрилата на някой по-силен, но това беше по-разбираемо, все пак ставаше въпрос, за живота им.А хората, бяха толкова повърхностни, интересуваха се само от материалното, без да съзнават, че живота им може да прекъсне във всеки един момент, без да са изживяли най-важното, без да са изпитали, най-прекрасните чувства.Не съзнават че ще умрат празни, без да са оставили нищо стойностно след себе си.Носеха своите маски, страхуващи се, да покажат истинската си същност.За всяка среда, различна същност.Такава бях и аз, криех от света, това което бях, криех душата си от страх, да не бъде наранена, но така не й давах шанс, да познае щастието, не й давах шанс да живее, бях я замразила във времето.И за какво ни е душа, ако тя е празна? За какво ни е да я пазим от нараняване, ако тя въобще не се показва?За какво ни е да се страхуваме и да се пазим, при положение че това, което „опазваме” остава непотребно и незначимо.Така, криейки я, в един момент ние забравяхме, че имаме душа, забравяхме я и се превръщахме в чудовища, чудовища, не познали смисъла на живота, чудовища забравили същността си.И какъв беше тогава смисъла да се пазим, когато накрая се осакатявахме по един необратим начин?
Беше ми мъчно, мъчно, колко малко хора, се замисляха над това, мъчно колко малко хора осъзнаваха, колко крехък е живота и колко важно бе, поне да се опитаме, да бъдем себе си, дори и да е невъзможно, винаги да си 100% искрен, поне да опиташ.Беше ми мъчно, че взимахме живота си за даденост, без да съзнаваме, колко кратък е и колко малко време имахме, за колко много преживявания.Но това бяха хората, безрасъдни, заслепени от алчност и мъст.Не познали красивото в себе си, защото това беше най-важното, хората, които обичахме ни показваха най-красивото от нас, за това и бяха толкова важни, за това и щастливите хора бяха тези, които можеха да кажат че имат такива в живота си, защото си щастлив, само когато познаваш себе си!А да познаваш себе си, не е лесно, трябва ти помощта на някой друг, защото е трудно сам, да отключиш всички врати в живота си.За това и самотните хора, са толкова нещастни, защото те не се познават и нямат възможността, да го направят.За това и аз самата бях така нещастна, защото не познавах тази Кари, щастливата, красивата, любящата, защото бях опитала само от болката и бях открила само мрачната страна, бях отворила само черните врати на душата си.
Често мислех, върху всичко това, мислех, защото пренебрегвайки го, това не ми помагаше, мислех и признавах пред себе си, каква бях.Мислех и благодарях, че съм го осъзнала.Благодарях за израстването си, за осъзнаването на тези неща.
Засмукана, отново, от водовъртежа на мислите си, не бях усетила, кога бяхме преминали или по-скоро прелетяли, със карането на Едуард, целият път до университета.
Днес беше денят, в който се настанявахме.На следващия ден, започваха и лекциите ни.Програмата ни беше вече, предварително проверена от Алис и подготвена.Те с Едуард, Макс и Джас, бяха взели изпитите си, два дни след нас, разбира се, с отличен.
Когато спряхме пред сградите, се запътихме към една, за която бях предположила че е общежитие.Жалко, само, че с Едуард, нямаше да сме в един апартамент.Той щеше да е с Макс и Джас, а ние трите щяхме да сме заедно, поне това, беше уредила Алис.Всъщност, тя се беше възпротивила, че иска да сме по женски, пък когато сме имали нужда да останем насаме, щяло да се уреди.Надявах се да не се налага да се крием по килерите.
Алис ни направи знак, да тръгнем с нея по коридорите към третия етаж.Поне бяхме в една сграда с момчетата.
Те бяха на втория етаж, още не знаех в кой апартамент.
Когато Алис, отключи един апртамен 250 май беше, се удивих.Беше доста хубав, за общежитие.Коридора, в който влязохме беше малък, но приятен.Стените бяха прасковени, пътечката кафява с оранжеви шарки.Имаше и поставка за обувки, чанти, и закчалки.Отворих една врата, която беше срещу входната.Пред погледа ми се разкри доста голям хол, който веднага харесах.Дивана беше тъмно син, килима сино и жълто.Стените бяха много светло, небесно синьо.Пердетата, прозрачни, жълти.Имаше една голяма секция, на която се поместваха, доста рафтчета за книги.Един, приличен телевизор и доста картини по стените.Бяха хубави, но не бях особенно впечатлена.Май трябваше да поработя върху това, странно че не бях получавала, онези странни пориви да рисувам, но го бях правила за удоволствие.Бях рисувала Алис, Алекс, Макс, Едуард, Джас, слънчогледи, къщата, също така и Есме и Карлайл, и Емет бях нарисувала веднъж.Много се радвах че Есме, Карлайл и Емет бяха сложили рисуснките ми, в къщата им, а Алекс беше закачила другите, навсякъде в нашата къща.
Излязох от хола и отворих една от другите врати.Стаята беше в същите цветове, като хола, само че имаше, едно двойно легло и голямо бюро, и разбира се, гардероб.Беше мъничка, но уютна.Другата стая, изглеждаше по почти същия начин.
Като цяло, харесах много апартамента, беше много приятен, а и цветовете бяха свежи.Започнахме да разопаковаме багажа си.Не бяхме взели много дрехи, с Алис и Алекс, бяхме решили че когато ни трябва, някаква по-специална дреха ще отскочим до къщата, все пак дори само с бягане можехме да стигнем за 5 минути.
По едно време дойдоха и момчетата, оказа се че техния апртамент много прилича на нашия.
Решихме тази вечер аз и Едуард да бъдем в моята стая.Алекс щеше да отиде при Макс, а Джас да дойде при Алис, не беше честно че Алекс и Макс имаха цял апартамент, но така се разбрахме, щяхме да се редуваме.


Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Охх, ръцете ми се схванаха вече laugh
Надявам се да ви хареса Blush
Дани, взаимно е Heart Tongue

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 10:58 am

йееей!!!
супер глава!!!
кога ще има още???(не бързай, да не ти се счупят ръцете че тогава....) Flowers Flowers Sunny bounce
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 11:01 am

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Хаха, ами надявам се днес, но не е сигурно, какво ще се разбера с брат ми, ако ме пусне да поседя още на компютъра, ще я напиша малко по-ксъно, ако не, има вариант да пусна довечера, или направо утре... не се знае, малко по-късно ще кажа със сигурност :) Nod

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 12:39 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Такаам, ето и следващата глава :)



25.Заминаване
Първият ден в университета мина без проблем, както и другите след това.Минаха две седмици, откакто се бяхме нанесли.Алекс, започна да се оплаква, че й се струвало че била по-пълна от преди.Всички се опитахме да я убедим, че си въобразява и това не е възможно, но тя си упорстваше.Ама, че смешен вампир!
Беше събота и с Алекс, Алис, Едуард, Макс и Джас, бяхме в нашия апартамент.Внезапно погледа на Алис стана празен, зареян най-вероятно в поредното й видение.Всички го забелязахме.Веднага погледнах лицето на Едуард, той трябваше да вижда, каквото и тя.Изражението му, първо беше невярващо, после ядосано и накрая тъжно, изкривено от болка.
Разтърсих рамото му, с надеждата да привлека вниманието му.
-Едуард, какво става, кажете ни?
Той, обаче, за мое учудване се обърна към Алекс, не към мен.
-Алекс, ще имаш дете, мисля че си бременна.
Никой не очакваше това.Очите на Макс, щяха да изкочат от орбитите си.
-Тя,тя, ще има дете? Нашето дете? – заекна той, а Едуард кимна безрадостно.
-Защо тогва е това изражение, Едуард? – не разбирах, аз.
-Те идват, Кари, станали сме прекалено много и те идват, да спрат заплахата. – гласът му беше гробовен, лишен от всякаква емоция. – Волтури идват.
Алекс, явно не слушаше другото, което каза, освен това че е бременна, защото прошепна.
-Казах ви, че корема ми е станал по-голям.Но как е възможно това?
Никой не й отговори, всички бяха вцепенени и от щастие и от тъга и болка.
Ето я цената, ето я кървавата дан, ето деня, който чаках със свито сърце.Знаех че ще се случи и ето че така и стана.Какво щеше да стане сега? Щях да изгубя цялото си семейство? Щяхме да погубим и детенцето на Алекс, в опитите си да се бием срещу Волтури?Всички щяхме да загинем, но поне ще сме направили своя избор, а това малко невинно, същество няма право на избор.То дори и няма да има шанса, да се роди.Знаех че Волтури нямаше да дойдат с предтекста че сме прекалено много, сигурна бях че проблема, щеше да е бебето на Алекс, ако знаеха, а сигурно беше така, все пак притежаваха различни вампири, с всякакви дарби.
-Ще се бием! – каза твърдо Джас и другите го подкрепиха с кимания, само аз замълчах.Накрая прощепнах.
-Не, няма да се бием.Съзнавате ли че не можем да го победим?Ще загинем и ние, и това неродено ангелче.Алекс, трябва да заминете, с Макс, трябва да заминете, някъде далеч.
Всички се стреснаха от протеста ми, но обмислиха думите ми.
Джас стана и набра някакъв номер.Малко след това, го чух да разговаря с Карлайл, разясняваше му ситуацията.
-Едуард, кога ще дойдат? – обърнах се към него, защото Алис, все още беше в своя транс.
-Довечера. – едвам изрече моят любим.
Това ме шокира.Толкова скоро?Очаквах след ден или два, или в най-добрия случай седмица, но часове, беше прекалено малко.
-Алекс, събирайте багажа си с Макс и тръгвайте, отидете някъде далеч.Може да минете през Жана, помоли я за помощ, да ви опъти към някое затънтено място.Вземи всички пари, които останаха.По-добре тичайте до летището, по-бързо ще стане, ще се обадим, за да ви резервираме билет.Не спори с мен, ще се оправим с тях, най-важното е да избягате оттук, да спасите вашето дете.Когато видят че не сме толкова много, може и да размислят. – изговорих всичко на един дъх.
Алекс ме гледаше нещастно, болка беше изписана и на нейното лице.Не искаше, да се разделяме и аз не исках да се разделяме, но това беше единствения начин, единствения път.Не исках да й казвам че го правя, само за да спасим детето й, нямаше да я разстройвам, тя трябваше да живее с Макс и бебенцето им, далеч от тук.
-Кари, не искам да се разделяме.Не искам да ви оставяме, ако се стигне до битка, с нас ще имате по-голям шанс.
Мъчно ми беше да й го причинявам, но трябваше да я убедя.
-И би изгубила детето си ли?Още неродено, би го унищожила?Алекс, ние правим своя избор, но то не.Няма избор, дали да живее.Дай му шанс, да вкуси от живота, Алекс, не погубвай!
Лицето й се сгърчи от болка и нерешителност.Бях жестока, но това беше единствения начин.
Накрая тя кимна, стана бързо дойде до мен и ме целуна по бузата.Погледна ме тъжно в очите и тръгна към стаята й.
Макс слезе в техния апартамент и след 5 минути и двамата бяха готови с багажа.
-Да ги изпратим до гората. – предложих аз.
Всички се съгласиха и тръгнахме мълчаливо към гората.
При първите дървета спряхме.Едуард, Джас и Алис се сбогуваха с Макс.Аз се обърнах към Алекс, прегърнах я и й казах.
-Обичам те и винаги ще те обичам.Нито време нито пространство, ще ни раздели.Бягайте далеч, спасете се, заради мен, заради приятелството ни, моля те не се отклонявай.Ти си страхотна Алекс, заслужаваш да живееш, както и бебчето ти, спаси ме от дупката в която бях след катастрофата, даде ми нов живот.Винаги съм дължала живота си на теб, ако не беше ти сигурно щях да се самоубия след катастрофата.Ти ми даде живот, позволи ми сега аз да спася твоя.Недей да страдаш или да се обвиняваш, това е мой избор.Знаех че ще дойде, ще дойде момента в който ще платя цената на щастието си и се радвам че цената е спасението ти, защото ти заслужаваше повече от всички, да живееш, да покажеш на света че е красив! – усещах, как очите ми парят.Една сълза се търкулна от окото ми.
Тя ме притисна силно до себе си и изхлипа.
-Хайде, миличка, тръгвайте, нямате време. – напомних й.
Когато се дръпна, на нейното лице, също блестяха сълзи, прекрасни, като течни диаманти.
-Нямам сили, Кари, нямам сили, да се разделя с теб.Не мога да си тръгна. – прошепна ми тихичко тя.
Поклатих глава твърдо и й отговорих.
-Спомни си, какво ти казах, не го забравяй!
Още няколко сълзи си проправиха път по прекрасното й лице.
Усетих че само ние не сме готови със сбогуването.Обърнах се към Макс и го прегърнах шепнейки.
-Пази ги, Макс, пази Алекс, най-вече от безрасъдие, пази я от моментите на слабост, защото това дете е по-важно от всичко сега.
Той кимна твърдо, но виждах тъгата на лицето му.Всички се бяхме привързали един към друг.
След секунди те побягнаха в гората и изчезнаха.
Нямаше я.
Едната половина от мен си тръгна, тръгна си заедно с Алекс.Сега бях на половина, жестоко разкъсана отвътре.Не можех да издържа вече.Свих се на земята и агонизиращи ридания излизаха от гърдите ми.
Усетих нежните ръце на Едуард около мен.Вдигна ме и ме притисна към гърдите си.Обвих ръцете си, треперейки, около врата му.
Едуард.
Другата част от мен.Частта, която все още ме поддържаше жива.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 3:35 pm

бременна?!
Волтури?!
леле...малко много бързо стана....леле...
горките те!!!
какво ще стане после?!
кога ще пуснеш още..нямам търпение!!!! Sunny Sunny Inlove bounce bounce Shocked lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bass. ^^
Team Alexander {h}
Team Alexander {h}
avatar

Posts : 127
Join date : 29.03.2009
Location : Ibizaa....

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 3:44 pm

И азз Blink мн гадно стана ... Cry

_________________
EVERYTHING...FADES...TO BLACK !!!
Sensation Black
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampire-kisses.forumotion.net
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 4:28 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Сега пиша главата с Волтури, ама прекъснах за малко, защото трябва да измия чиниите...
Главата е до половина, тъй че се надявам скоро да е готова... :)
Бтв до края остават няколко глави, мисля да пиша втора част, стига само читателите да искат Tongue
Вие ще кажете дали искате, ноо до тогава има още малко от тази част :) Wing

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 6:44 pm

26.Волтури

Усещах че Едуард тича, най-вероятно ме носеше към къщата му.Нямах сили да се движа.Нямах сили дори и да му проговоря.
След малко усетих как забавя и после влизаме в къщата.Секунда по-късно усетих меко легло под себе си.Ръцете му галеха лицето ми и той зашепна успокоително.
-Спокойно, любима, спокойно...Знам колко страдаш, Кари, но трябва да се подготвим и да обсъдим действията си, трябва да сме силни, Кари, заради Алекс и Макс.Искам да ми обещаеш нещо.Ако се стигне до битка, бягай, моля те, Кари, аз ще ти осигуря възможност да избягаш, моля те, направи го заради мен.
Погледнах го в дълбоките му тъжни очи.Той искаше да ме спаси с цената на своя живот, така както аз спасих Алекс.Но разликата беше че Алекс, има за какво да живее, а аз без него нямах, нямаше смисъл за мен без него.
Стиснах устни ядно и поклатих глава.Не знам, как въобще очакваше да се съглася на такава глупост, но в едно беше прав, трябваше да сме силни.Трябваше да се стегна, това което предстоеше, нямаше да е леко.
Надигнах се бавно и го прегърнах силно.
-Хайде, да слезем долу, ако се чувстваш по-добре.
Кимнах му и се притиснах силно в прегръдката му.Сега той бе единствената ми опора.
Когато слязохме долу всички се бяха събрали в хола.
С Едуард седнахме на дивана тихо.Тогава Карлайл проговори, явно ни бяха чакали.
-Така, щом всичко сме тук вече, мисля че е време да обсъдим, какво ще кажем на Аро.Той знае че Едуард чете мисли, тъй че, мисля че няма да се учуди че знаем, каква е причината.Ще види че Алекс и Макс не са с нас и надявам се ще си тръгне в мир.Ще му кажем че не знаем къде сме, което е истина.Знам, колко малък е шанса, да си тръгнат с мир, но трябва да опитаме нали?
Всички кимнахме, едва забележимо.Карлайл и Едуард започнаха да дискутират, за това, ако Аро пожелаел, да види спомените им, че ще разбере че ние сме изпратили Алекс и Макс.Карлайл на свой ред му говореше, че проблема им е броя ни, а не толкова детето, което нямало да бъде, като другите безсмъртни деца.
Не ги слушах, просто чаках, чаках да дойде момента, в който ще пристигнат.Колко ли ще са?
Първо броях секундите, после минутите и най-после часовете.Бяха минали 3 часа и половина, когато Алис промърмори тихо.
-Идват.
Уговорката беше да излезем отвън, когато дойдат, за това и когато Алис го каза всички се запътиха с умерена походка навън.Едуард ме беше прегърнал закрилнически, Джас беше направил същото с Алис, Розали и Есме вървяха една до друга, а Емет и Карлайл бяха отпред.
Когато спряхме отвън Едуард ме целуна нежно по главата и отиде до Карлайл и Емет, забелязах че Джас вече се бе присъединил към тях.С Алис, Есме и Розали се събрахме по-близо една до друга и зачакахме.
-Три минути. – прошепна Алис.
Чаках със свито сърце.Не ми се искаше, да умирам, не и толкова скоро.Още по-малко исках семейството ми да умре, камо ли Едуард.Само при мисълта за това цялото ми тяло изтръпваше, паниката свиваше сърцето ми.Не исках да умират, не исках да им се случва нещо лошо, но някой някога пита ли, какво искаш?Имаше нещо, което трябваше да защитим, трябваше да дадем възможност на Алекс, Макс и детето им да живеят.
Минаха три минути, както каза Алис и от края на гората се появиха 16, както успях да преброя, фигури в тъмни одежди.Един, който беше най - отпред, беше с най – тъмната, катранено черна мантия.Един вампир зад него и двама от двете му страни го обграждаха.Предположих че това е прословутия Аро.Другите, нито познавах, нито знаех имената им.
-Карлайл, стари приятелю, радвам се да те видя, макар и по един безрадостен повод.
-Здравей, Аро. – кимна му Карлайл.
-Предполагам, вече знаеш, защо дойдох, нали разбираш че колкото по-голямо става семейството ти, толкова по-голям е шанса да ви разкрият, а ти не искаш това, нали скъпи ми Карлайл. – Започна Аро.
Аха, значи това била причината, явно поне не знаеха за бебето.
-Къде са другите двама от голямото ти семейство, приятелю? – продължи с ласкаещия си глас.
-Заминаха, Аро, няма да живеят с нас.
Аро го погледна учуден и се замисли.Явно не беше очаквал такъв обрат.Бързо, обаче, прикри изненадата си и продължи.
-Хмм, сигурни ли сте че са заминали?
Карлайл се приближи към него и протегна ръка.Аро го докосна и изражението му стана по-концентрирано, след което се усмихна и каза.
-Не ме лъжеш.Е в такъв случай, няма проблем, но Карлайл, не искам, когато си тръгнем, те да се върнат.За това ще следим, броят на семейство Кълън, както казах, не искам да рискувам, да бъдем разкрити.
Всички се шокирахме от бързото му примирение.Погледнах към Едуард, исках да разбера, дали играе театър, но изражението на Едуард, беше също толкова учудено, както нашето.
-Следете, Аро, това е семейството ни.Двамата, които живяха с нас за кратко, няма да се върнат.
Сърцето ми се сви при думите му.Едно беше, когато си го мислех, но така на глас казано, беше по-жестоко.Сега, какво, щяхме да оцелеем, но да нямам възможността, да видя моята Алекс?
Аро се усмихна малко изкуствено и каза.
-Е, мисля че няма, какво повече да правим тук, внимавай приятелю, внимавай да не прекрачиш границата.
Карлайл кимна пестеливо и протегна ръка, да се здрависат за довиждане.
След прощалния жест, Аро и цялата му група телохранители се обърнаха и си тръгнаха, също толкова помпозно, колкото дойдоха.
Толкова ли лесно свърши всичко?
-Едуард. – прошепнах аз.
Той се обърна и бързо дойде до мен, прегърна ме и ме целуна нежно.
-Тук съм, любима.
-Свърши ли?
-Да, Кари, но не можем да потърсим Алекс и Макс, някой от Волтури, наистина ще следи броя ни.Ще рискуваме живота на Алекс и Макс, ако ги потърсим.
Знаех си.Знаех си, че не може всичко да се нареди, толкова лесно.Все си мислех че или ще се бием с тях и ще умрем, или няма да се бием и ще ни оставят на мира.Че след като ни оставят ще мога да видя моята Алекс, никога не съм мислила че ще се отървем, но няма да мога да я видя повече.
Тази мисъл ми причиняваше такава болка, измъчваше ме толкова.Исках да я прегърна, да бъда до нея, когато роди детенцето си.Да бъда до нея, докато то расте.Боже, дори и не знаех, какъв пол е.Кой знае, къде бяха отишли с Макс.
Отново краката ми поддадоха.Нормално ли беше, това да се случва на вампир?Едуард ме хвана, преди да успея да падна на земята.Нежно ме пое в обятията си и ме понесе към къщата.
Сложи ме на леглото и легна до мен, прегръщайки ме.
Заплаках по-силно, риданията не спираха да се изтръгват от гърдите ми.Не беше честно.Искаше ми се да бъда щастлива, както бях преди по – малко от 12 часа.Ето, за толкова кратко време, толкова много неща се промениха.Поне имах Едуард, все още, имах моята любов.
Не трябваше да се отчайвам, толкова рано, щях да се опитам, след време, когато Волтури щяха да са се разсеяли от бдението си.
Тази мисъл, ме освежи.Даде ми сили.Погледнах Едуард и му се усмихнах.
-Има време. – целунах го страстно, изведнъж тъгата ми се бе заменила с други желания.
Искаше ми се, да можех и аз, като Алекс, да забременея.Дали бе възможно, да ми се случи, щом тя беше? Все пак, тя ме беше превърнала, дали имаше общо?
Щом разбра настроението ми, Едуард започна да ме подлудява с целувките си, изгарящи цялото ми тяло.Винаги го правеше, обичаше да гледа, как стена от удоволствие и нетърпение.
Чудех се и се молех и аз да мога да забременея.Много исках, да съществува плод, на нашата любов.Символ, който да е силен, колкото е силна любовта ни.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 6:45 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Ето че и тази глава е готова, започнах следващата, но не мога да обещая, че ще я кача тази вечер :) Надявам се, да ви е харесала 26, въпреки че не е нищо особено :) Stupify

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 7:34 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Хайде, още една главичка, много съм щедра днес Tongue


27.Подарък


С Едуард, все още се излежавахме на сутринта, когато чух гласа на Алис.По – скоро пищенето на Алис.
-Кари, Кари, Боже, Кари, слез, моля те, моля те, слез, Боже, няма да повярваш, Кари, слез веднага. – пищеше Алис, охх, какво й ставаше?
Облякох се мързеливо и дръпнах Едуард за ръката, който беше замръзнал, като статуя.
Точно тогава, отново се чу гласеца на Алис.
-Едуард, да не си посмял, да й кажеш, ще ти извия врата.
Той обаче продължаваше да гледа нефокусирано, изведнъж изражението му стана благоговейно, възхитено и безкрайно щастливо.
-Едуард, ще ми кажеш ли, какво става? – попитах малко раздразнена аз. Не беше честно, той можеше да чете мисли и вече знаеше всичко, заради което беше врявата. Чудех се, само, защо беше това възхитено изражение?
Когато влязохме в хола, Алис, буквално подскачаше.
-Алис, ще ми кажеш ли най – после, какво става? – промърморих аз.
-Ооо, я не се сърди, мамче. – ухили ми се тя.
Малко се обърках, защо ме наричаше така?
-Какво искаш да кажеш с това, Алис, не си прави шеги с мен, не ми е до това.
-Офф, веднага ще решип че те будалкам.Бебе, Кари, бебе, ще ставам леля. – Отново заподскача и започна да пляска с ръце.
Тялото ми се вцепени при думите й.
Бременна?
Аз?
Толкова много го исках, че сега просто не можех да повярвам, просто беше невъзможно.
Съдбата не беше ли станала прекалено щедра, щом ми правеше такъв подарък?
След около 10 минути, успях да се свестя и ме заля желанието да знам повече, за моето ангелче, за моето бленувано детенце.
-Разкажи ми, Алис, разкажи ми повече!! – настоях аз.
-Ааа, не нищо няма да ти казвам, искам да е изненада, ще ти кажа само че ще е невероятно.
Изсъсках недоволно.Това беше моето дете все пак, трябваше да знам.
-Едуард, кажи ми, не е честно, вие да знате, а аз не. – Опитах с Едуард.
Той ми се ухили самодоволно и поклати глава.
-Не може да се опише, любима, прекрасно е, също, като теб.
Ядосах се и изтичах бързо в стаята ми, заключвайки я след мен.След малко Едуард, започна да тропа по нея.
-Кари, отвори ми, моля те, не искам да разбивам вратата, обещавам, че ще ти кажа нещо.
Обмислих го, за момент, ако не отворех сега, щеше да разбие вратата и нямаше да получа никаква информация.
Станах и отключих а той влетя в стаята и ме понесе към леглото.
-Аааа, не Едуард, без такива, няма да се измъкнеш така, не си и го помисляй. – Смъмрих го аз.
Ухили ми се дяволито и прошепна в ухото ми.
-Ще е момиченце, прекрасно момиченце, Кари.
Усетих странни тръпки по цялото си тяло.Погалих нежно, все още, плоския си корем.
Момиченце.
Моето момиченце.
Беше толкова прекрасно.Сбъдната мечта.Беше ме малко срам да призная пред себе си, но макар и че исках, да имам каквото и да е детенце, повече копнеех за момиченце.
Тъкмо разкопчавах ризата на Едуард, когато той промърмори с нежелание.
-Не, Кари, не искам да направим нещо на бебето, не е ли по – добре, да се въздържим, докато се роди.
Аз се разсмях и му прошепнах.
-Глупчо, нищо ми няма, та аз дори и корем нямам още, я се успокой, дори и човешките жени, до 4 месец, могат да правят секс, а аз съм вампир.
Той си отдъхна и нетърпеливо продължи започнатото от мен.


***

Минаха 4 седмици от онзи ден, в който идваха Волтури, а моя корем растеше с всеки ден.Вече беше достигнал размерите, нормални за 8 месец при човешките жени.Чудех се, дали ще ме боли.
С Едуард бяхме седнали на балкона, харесваше ни да вдишваме аромата на природата.Аз рисувах портрет на Алекс.Това бе, сигурно 20 до сега.Цялата ни къща беше пълна с нейни картини.
През тези 4 седмици на бременност, се чувствах много странно.Освен че корема ми растеше пиех два пъти повече кръв.А и често усещах ритането на моя малък ангел.На моето момиченце.Едуард беше толкова порковителсвтен, грижеше се за мен, сякаш бях от порцелан, въпреки че съм вампир, като него.
Внезапно усетих пронизваща болка под пъпа.Едуард, разбира се, също, го усети.Хвана ме бързо на ръце и ме понесе към първия етаж, викайки.
-Карлаййл.
Сложи ме на дивана, галейки косата ми, зашепна успокоително.
-Спокойно, миличка, спокойно, след малко Карлайл ще дойде.
Болката не спираше даже се засилваше.Пронизваща, сякаш ме режеха с множество ножове, от втре, на вън.Беше ужасно, като човек месечния ми цикъл беше доста болезнен, чувала бях, че това значи че и раджането ще е по – болезнено, но аз не бях човек, не трябваше ли, да е различно?
След малко, вместо да ми изтекат водите, като на човешките жени, това което изтече беше кръв.Обагри дивана, а болките се усилиха, съпроводени от спазми.
В този момент Карлайл дойде и погледна към мен, щом видя, какво е положението каза бързо на Едуард.
-Занеси я на кухненската маса.Там ще й е по – лесно, да роди.
Той ме понесе и за секунди бяхме в кухнята.
Болката ставаше все по – нетърпима.
-Е, Кари, време е да напъваш, както сигурно се досещаш. – каза спокойно Карлайл.
Опитах се да напъна коремните си мускули, болката се засили, заедно с контракциите.
Изревах от ужасната болка. Затърсих с поглед лицето на Едуард и го видях, изкривено от моята болка и неговата, по това че мен ме боли. Той знаеше, точно как се чувствам, по – добре от всеки друг.
Напънах още веднъж, имах чувството че целият ми таз се разкъсва, че нещо ме разкъсва от вътре.
Съзнанието ми започна да ми се изплъзва.Картината ми причерняваше лек по лек.Не! Не трябваше да спирам, точно сега, трябваше да родя моето момиченце.Напънах за последно, със сетни сили и тогава го изгубих.Изгубих съзнанието си, изгубих лицето на Едуард.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Пет Апр 10, 2009 9:10 pm

тя роди по нормалният начин!!!!
леле!!!
нямам думи...
ако почна да ти казвам колко е интересна и увлекателна историята ти ще започна да се повтарям, за това....
СЕДВАЩА ГЛАВАААА!!
ВЕДНАГААА!!! Sunny Sunny Blush lol! lol! laugh tease icecream Razz
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Съб Апр 11, 2009 12:13 pm

28.Алексис



Нямах представа за пространство, за време.Всичко бе една бездънна, черна бездна, в която имах чувството че пропадам, но не беше точно и бездна, бях в безтегловност.Тялото ми не съществуваше, даже смътно си спомнях, какво беше това, тяло?Опитах се да си спомня, какво става, защо съм тук, коя съм аз?
И една мисъл нахлу в съзнанието ми.
Момиченцето ми.
Опитвах се да родя детенцето си.
Аз трябваше да живея, заради нея, трябваше да я родя, трябваше да я отгледам, тя имаше нужда от мен.
Трябваше да се махна, от тук. Трябваше да се измъкна някак, не трябваше да оставам тук, трябваше да се върна при момиченцето ми.
Внезапно усетих някаква силна притегателна сила, сякаш несъществуващата тук гравитация се е върнала, тя ме теглеше нанякъде, но не исках, да затъвам повече, исках да се върна при детето ми.
Дърпаше ме, докато не усетих съвсем смътно тялото си.
Да това беше усещането за тяло, сега започнах да си спомням, всичко мина на бърз кадър в съзнанието ми.Смъртта на баща ми, Мат, Ризчланд, Едуард, Алекс, Волтури и детето ми, детето, което сега трябваше да родя.
Означаваше ли това че умирам?
Нали казваха, че живота на човека минава на лента, когато той умира?
Но аз не исках да умирам, исках да видя детето си.Исках поне да я видя, да я докосна.
Положих всички усилия да отворя очите си.Едвам открехнти клепачите ми пропуснаха силната светлина на деня.
Когато успях да отворя изцяло очите си го съзрях.Съзрях моя Едуард, гледаше ме ужасено.Щом видя потрепващите ми клепачи се успокои и се наведе да ме целуне нежно по главата.
-Едуард... – опитах се да кажа, излезе едвам доловин шепот, но той го чу.
-Тук съм любма. – зашепна ми успокоително.
-Едуард, искам да я видя, дай ми я.
Усмихна ми се заслепяващо и изчезна някъде.
След по малко от 10 секунди се върна, носейки на ръцете си някакво мъничко същество.
Обърна я към мен.
Боже.
Беше толкова красива, неземно прекрасна.Имаше съвсем мъничко коса, още не можеше да се определи, дали ще е моя цвят или на Едуард. Очите и бяха кафеви с зелени шарки в ирисите си.Бяха точно моят цвят, може би с малко повече зелено от моето.Кожата й беше тебеширено бяла, но изглеждаше ужасно нежна, поне за мен.
Тя ме погледна с обич и малките й устнички, бяха плътни, също като моите, се разтеглиха в нежна бебешка усмивка, разкриваща ред мънички бели зъбчета.
Протегнах немощните си ръце за да я прегърна.
Едуард ми я подаде внимателно.Кожата й беше невероятно мека, хиляди пъти по – нежна, от кожата на човешките бебета.
„Мамо”
Чух в съзнанието си. Беше нежен, невероятно красив гласец. Като на ангел, най – прекрасния от наи – красивите.
Погледнах моята дъщеричка удивена. Тя ли направи това?
Гледаше ме, с поглед, по – интелигентен от на всяко друго бебе, та дори и на малко дете. Усмихна ми се срамежливо.
Отвърнах й с последните сили, които ми бяха останали продумах.
-Алексис, моя прекрасен ангел.
След това не издържах, отново изпуснах крехкия ръб, на който се бях хванала и пропаднах, отново пропаднах в онази черна бездна.

***


Реех се, без посока там. Опитвах да намеря пътя, исках да се върна при моята прекрасна и неземна Алексис.
Най – красивтото същество на този свят. По – красива и от вампири и от хора, най – красивото нещо, което съзнанието може да пресъздаде.
Моята неземна дъщеричка ме чакаше.
Нямах представа, колко време е минало, нямах представа, дали това беше да си мъртъв?
Едно нищо.
Явно все още не бях умряла, защото отново усетих онова ужасно притегляне.Но сега знаех че това ще ме върне, ще ме върне при моят ангел.
Ще ме върне и при Едуард.
Двата най – прекрасни ангела, чакащи ме.
Да, ето го онова съвсем леко усещане за тяло, значи бях успяла, значи все още не бях умряла.
Опитах отново да отворя очи, този път беше някак по – трудно, но успях.
Светлината зад клепачите ми, изпълни сърцето ми с надежда, бях жива, не исках да умирам сега, за нищо на света, защото Едуард и Алексис имаха нужда от мен, аз трябваше да живея заради тях.
Първото нещо, което успях да фокусирам, беше прекрасното лице на Едуард.
-Кари, скъпа, не мърдай, ще се оправиш, Карлайл каза че ще се оправиш, най – лошото мина.Трябваше ти просто кръв, беше останало толкова малко количество в тялото ти, че едвам те поддържаше будна, но няма как да умреш от това. Разбрахме го едва преди два часа и ти дадохме да пиеш, спокойно, когато се възстановиш, ще отидем на лов и цялата ти сила ще се възвърне.
Отново ме целуна нежно по – челото.
Наистина, след опита ми да отворя очи, се чувствах малко по – жизнена от преди.
-Едуард, ако не ти харесва името, може да я кръстим по друг начин. – казах му аз. – Просто исках, да се казва, като моята Алекс, искам това ангелско същество, да носи нейното име.
Той се засмя леко и промърмори.
-Едвам говори, а това е първото нещо, което казва. – след това се обърна към мен с усмивка. – рабира се, че ми харесва, Кари, името е прекрасно, а и аз също искам да се казва, като Алекс, тя е страхотна.
Усмихнах се доволна и продължих да го гледам, да съзерцавам най – любимото ми същество, е не най, двете Алекс, са наравно с него, но той значеше толкова много за мен, той беше живота и сърцето ми, душата и мечтите ми.

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Съб Апр 11, 2009 12:14 pm

Епилог
Мечта


След този ден, живота ми беше прекрасен, с едно изключение, което винаги ме разстройваше, моята Алекс, не беше с нас.Решихме да наричаме дъщеричката ни Али, за да не я бъркаме с Алекс.Тя растеше, толкова бързо и беше толкова прекрасна. Изключително интелигиентна, на 2 години, изглеждаше като на 6, а беше с умствените възможности на 12 годишно дете.
Беше страшно общителна и надарена.Освен че можеше да говори с хората в съзнанието им, беше наследила моят талант с рисуването, но й се случваше много рядко, също така и беше някак страшно чаровна, всеки, който я видеше я заобичваше, не просто като обикновенно дете, сякаш тя караше хората да я обичат. Не че и иначе не беше прекрасна, но създаваше някаква симпатия и афинитет към нея.
Често с Едуард, обсъждахме, това до кога ще расте. Все пак беше вампир, но растеше, нищо че беше по – красива и по – надарена от всеки друг вампир.

Годините минаваха а ние нямахме ни вест ни кост от Акекс и Макс. Страхувах се да не им се е случило нещо лошо, но нямаше как да ги потърсим, Волтури ни следяха. На няколко пъти си мислех да ги потърся, но по виденията на Алис, се виждаше как ще завърши всичко.
Сега живеехме във Ванкувър, вече бяха минали 7 години, а Али изглеждаше, като 17 годишна. Тъкмо беше спряла да расте и я записахме в гимназия. Беше се обучавала вкъщи, знаеше всичко, което и беше нужно до сега, че и повече, беше страшно умна.
Днес беше първият й учебен ден.

-Али, слизай ще закъснееш. – провикнах се от първия етаж аз.
Беше същата кокетка, като Алис и сега отново се бавеше сума ти му време в стаята с дрехите, естествено и тук имахме такава.
-Идвам, мамо. – чу се камбаненото й гласче в отговор.
След малко най – после я видях да слиза по стълбите.
Беше прекрасна, моята невероятно красива дъщеричка.
Косата й беше някаква смесица между цвета на баща й и моя, падаше до кръста и, на големи букли. Очите си бяха останали онзи прекрасен цвят, който бяха, когато се роди. Беше странно, защото ние бяхме със златни, а тя бе взела човешкия ни цвят и двамата с Едуард не можехме да си го обясним. Устните й бяха точно копие на моите, от което бях доволна, това беше най – хубавата за мен част от тялото ми, поне когато бях човек. Носът й, разбира се, беше се перфектни черти. Извивките на тялото й бяха съвършени и въпреки, че малко се дразнех да призная, все пак ми беше дъщеря, тялото й беше много по – съблазнително от на всеки друг вампир. Ако си мислех, когато с Алекс бяхме превърнати, че ние сме мечтата на всеки мъж, то не знаех как да нарека Али. Добре че беше достатъчно силна, за да се защити. Едуард, милия, приемаше още по – бурно факта, че дъщеря му беше една Афродита, излязла от гръцката митология, че и повече от нея, надхвърляше всички представи за съвършена красота и съблазън.
Макар и да не беше облечена предизвикателно днес, пак приличаше на Богинята на любовта. Синя блузка с малко V образно деколте и тъмни дънки по тялото й. Обувките и бяха сини на токчета, ахх, тази Алис, да не беше подлудявала дъщеря ми с всичките тези ходения по мгазините.
Тя ми се усмихна заслепително, слизайки по стълбите. Беше взела усмивката на баща си, толкова красива и чаровна, омагьосваща.
Естествено в училище не можех да се представям за нейна майка, за това играех ролята на леля, но трябваше аз да я закарам, тя още нямаше книжка, по закон.
Качихме се в колата и подкарах към училище. По едно време ме попита притеснена.
-Мамо, дали ще ме харесат. – прекрасното й гласче трепна малко.
Аз се засмях гръмогласно и й отвърнах, все още, развеселена.
-Али, скъпа, чуваш ли се, какъв въпрос ми задаваш, теб всичките те харесват, миличка, как може въобще да се притесняваш?
-Ами, не знам. – промърмори тя.
Вече бяхме пред училището. Спрях и я целунах с думите.
-Успех, ангела ми, ще мина да те взема, когато свършиш.
-Мерси. – промърмори и малко неуверено отвори вратата излизайки пред главния вход на училището.

Алексис


Днес беше първият ми учебен ден. До сега, никога не бях ходила на училище и малко се страхувах, как ще ме приемат.
Когато слязох от колата и се запътих към двора всички погледи се втренчиха в мен, гледаха ме с възхищение, знаех колко бях красива, но ми беше малко неудобно, всички да зяпат, само, мен.
В двора имаше скупчени много ученици. Огледах се за някой учител и тогава го видях, най – красивото момче, което очите ми познаваха. По – красив от човек, по – красив от вампир, по красив, от всеки, който бях виждала до сега. Беше с бяла, кожа също, като мен, но очите му бяха тъмно кафеви. Той също ме гледаше с благоговейно изражение. Сигурно и аз изглеждах така от страни.
Приближи се неуверено към мен и ми се усмихна, с една невероятно красива усмивка.

-Здравей. – прозвуча нежния му глас, само звука му, галеше ухото. – Казвам се Джейсън. – протегна ръката си към мен.
-Здравей. – отвърнах му аз, сигурно изглеждах като две годишна, ако бях човек щях да съм се изчервила хиляди пъти до сега. – Аз се казвам Алексис.
Той се усмихна и промърмори.
-Майка ми, също се казва така.

КРАЙ

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Съб Апр 11, 2009 12:15 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Ето че фика е завършен :)
Ще има втора глава, стига да искате :)
Очаквам мненията ви :)

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Съб Апр 11, 2009 1:24 pm

майка ми също се казва така?!
това да не е детето да Алекс...?!
искам 2ра част. задължително!!!!
моля тееее!! wub Razz Shocked bounce cheers lol! Flowers laugh
нямам търпение!!! bounce bounce bounce

Извини ме за това, но ти пишеш само в този фик.
Не че забранявам или нещо такова, но вече започва да прилича на флууд.
rock-desire
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bass. ^^
Team Alexander {h}
Team Alexander {h}
avatar

Posts : 127
Join date : 29.03.2009
Location : Ibizaa....

ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   Съб Апр 11, 2009 5:06 pm

Аз също искам 2ра част Sunny ... на най-интересното спря laugh

_________________
EVERYTHING...FADES...TO BLACK !!!
Sensation Black
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampire-kisses.forumotion.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Бризът, който отвя самотата...   

Върнете се в началото Go down
 
Бризът, който отвя самотата...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3
 Similar topics
-
» Познавате ли лично човек, който може да свири, да пее и пр.?
» Човекът, който обичаше Стивън Кинг
» "Въздухът, който той диша"
» Женските неща, които мъжете не могат да разберат
» Отговори с песен~

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire Kisses  :: Forum :: Заключени теми :: Архив [Творчество]-
Идете на: