Vampire Kisses
Регистирай се и стани безсмъртен/на x)
Vampire Kisses

I thought for a moment. I want to be… Yes? I want to be…a vampire!
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Рицарят на нощта

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Вто Апр 14, 2009 8:49 pm

Срещата


Ако трябва да бъда честна, това беше първата ми среща. Нямах си и идея какво да облека! Имах само две спасения. Едното се казваше Хейли, а другото - Сара. Реших да звънна на новата си приятелка.
- Ало, Хейли?
- Да, здравей..
- Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но съм в дрешна криза! Ела и ми помогни..!
- Добре..Какъв е повода?
- Среща. - казах смутено аз.
- Уааау! Веднага идвам!
Минути по-късно двете момичета бяха в стаята ми и гледаха гардероба ми, сякаш бе ковчег. Отворих двете врати и награбих закачалките. Черни рокли, поли, дънки, панталони, чорапогащници, клинове...Изсипах всички дрехи на леглото. С опитните си пръсти на свикнали с пазаруването момичета Сара пребъркваше дрехите ми, мятайки на Хейли неподходящите, а последната ги нагъваше и ги връщаше в гардероба. Накрая с единодушие се спряхме на минипола в червено и черно, плисирана и издута от една от онези големи дантели, черен корсет, мрежести ръкавици без пръсти, черен чорапогащник с червани рози отстрани и неизменните черни ботуши. Вкрах в косата си няколко изкуствени червени кичура, повторих черния си лак и се огледах доволно. Сара и Хейли заръкопляскаха.
- Знаеш ли, ако слушах като твоята музика...може би щеше да има шанс да се облека така, - каза Сара.
- Хей, нали знаеш - забранено ти е да станеш като мен!
Излязох навън по залез. Боже, колко глупава бях! Не си бяхме уговорили място! За мое огромно щастие момчето мечта седеше пред входната ми врата, подпрял се непринудено на верандата, с ръце в джобовете. Когато ме видя, той веднага се изправи и ми се усмихна.
- Здравей, - казах смутена.
- Здравей. Изглеждаш супер! - той ме гледаше изумено, и аз придобих доволен вид. - Е, ще започвам с историята си, ако искаш?
- Да, разбира се, нямам търпение да я чуя!
- Аз съм роден вампир. Всички в рода ми са такива. Майка ми и баща ми са видни аристократи, повечето ми роднини са барони, баронеси и подобни. Клауд ми е първи брадовчед. Като малки си приличахме. Но сега сме различни като деня и нощта...аз обичам красивото. Обичам да рисувам, да гледам природата. Клауд е перфектният вампир - за него ловът на хора е страст. Въпреки това, в нашето семейство това не се одобрява. Семейството ми одобрява мен и моите принципи. Точно затова Клауд ме презира. Държи се отвратително със всички, най-вече хората. Смята, че са прокълнати да живеят и един ден да умрат, че са слаби, глупави и смешни същества. Реши да дойде до тук, естествено без да съобщи, без особена причина. Това, което не очаквах, като го последвах, бе, че незнайно как се влюбих в това място. Гората е тиха и прекрасна, идеална за лов, има много прекрасни изоставени места, а в гробището растат кървавочервени диви рози. Затова дойдох пак с вещите си и иконома си Едуин, твърдо решен да остана.
- Това е супер, - о боже, нима го казах на глас... - Имам предвид...
Ако бях човек, вероятно щях да се изчервя.
- Радвам се, че искаш да остана, - усмихна се той. - Та...харесва ли ти да бъдеш вампир?
- В интерес на истината, да. Е, има си и своите минуси, като това, че се налага да убивам, макар и животинки.
- Аз също се храня с животни. Ужасно е да убиваш хора!
- Прав си...хмм, чудя се какво да те попитам..
Прекарахме останалата част от вечерта, споделяйки неща от живота. Разбрах, че Стивън обича да чете, рисува, и да слуша музика. Слушаше като моите любими групи - Marilyn Manson, Disturbed, Dope. Двамата с него много си приличахме, но не само, защото бяхме вампири, бледи, не само заради музиката и хобитата...той ме излушваше, кимаше енергично, сякаш и той е щял да каже същото нещо. Бях уверена, че каквото и да му кажех, той щеше да ме разбере. Само един въпрос ме тревожеше - дали той се чувстваше по същия начин спрямо мен? Сякаш отговарящ на мислите ми, той каза:
- Искаш ли утре да дойдеш в дома ми на вечеря? Огромната стара мрачна къща на края на града.
- Уау! Ваша ли е?
- Да, - каза той, а бледото му лице се успокои, както когато му казах, че с удоволствие бих чула историята му.
- Разбира се, че ще дойда!
- Утре след залез, - каза той тайнствено.
Чак тогава разбрах, че бяхме пред дома ми. Въпроса за чувствата започна да ме измъчва отново. Не мога да го прегърна, нали? Би изглеждало глупаво. Но още по-глупаво би било да му стисна ръката. Докато мислех за части от секундата, той се бе приближил към мен. Наклони се към бузата ми и я целуна. Ако бях човек, щях да се изчервя като домат. Това беше отговор на въпроса ми. Явно съм изглеждала щастлива и смутена, защото дой доби също щастлив и спокоен вид. Може би и той бе получил отговор на същия въпрос.
- Лека нощ, тайнствено момиче.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Flofy

avatar

Posts : 76
Join date : 29.03.2009
Age : 23
Location : ямбол

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Вто Апр 14, 2009 11:37 pm

Прочетох новите части... супер е!Продължавай! Wing
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
muniiik

avatar

Posts : 72
Join date : 03.04.2009
Age : 22
Location : Ямбол..

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Сря Апр 15, 2009 8:25 am

Много е яко..ше чакам за следващите!! Hug
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.v1k1tyyy.aha.bg
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Сря Апр 15, 2009 2:12 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Не съм писала коментар от доста време ... Страхотно е, Прес, много ми харесва, взела си най - доброто от " Здрач " и " Вампирски целувки " , добавила си малко фантазия и е станало невероятно !!!
Стивън ми харесва, страшно много, прекрасен е Inlove
Надявам се скоро, да имаш възможността, да пуснеш още, става все по - интересно :)
А името на иконома, хаха, ебати иронията laugh laugh laugh laugh

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Чет Апр 16, 2009 9:31 am

Заплаха


Отидох на любимото си място в парка, една пейка, надраскана с маркери и спрейове. Седнах и извадих книгата, която си бях приготвила. По едно време, както си четях и се бях вгълбила в книгата, нечии тихи стъпки ме стреснаха. Толкова тихи, че един човек не би ги чул. Това можеше да значи само едно.
Вдигнах глава учудено и се загледах пред себе си. Е, не бях очаквала да видя точно това!
Пред мен седеше красива бледа вампирка с тъмносини сенки за очи и пълни устни, оцветени в светлорозово червило. Имаше дълга до раменете червена коса на идеални букли. Очите и бяха яркочервени, гледаха ме студено и предизвикателно. Странно за цялата и неземна вънжност, беше облечена с бели дънки по краката и черна блуза с къс ръкав.
- Чудиш се коя съм и защо съм тук, нали?
- Да, - казах аз студено, отвръщайки на тона в гласа и и на лошия поглед в очите и.
- Виж, - каза тя, загледана в небето над мен, - Ако направиш това, което искам, Сара и Хейли ще оцелеят. - сега ме гледаше доволно.
- Моля!?
- Чу ме добре.
- Добре, какво искаш?
Честно казано, не знаех какво ще поиска. Беше доста странна тази ситуация, защото имаше немного вампири, и вместо тази да се сприятели с мен, тя ме заплашваше, че ще убие Хейли и Сара. Нямах намерение да позволя на непознатата да влезе с гръм и трясък в живота ми, опитвайки се да разруши всичко. Готова да чуя искането и, я погледнах право в червените очи.
- Искам да спреш да се виждаш със Стивън, ето това искам.

Продължението - довечера.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Чет Апр 16, 2009 10:52 pm

Заля ме вълна от ужас, недоверие в чутото, смаяност...Не мога да си представя изражението си в този момент. Тази непозната жена искаше от мен да направя труден избор, без да съм и сторила нищо. Виждах в очите и, че е твърдо решена да го стори. Да излезе от ситуацията като победител. Поставяше ме пред ужасна дилема. Или сестра ми и най-добрата ми приятелка, или...Стивън. Той беше толквоа мил с мен. А сега щях да го загубя заради това момиче. Знаех, че е готова да изпие кръвта на скъпите за мен същества, но тя бе сигурна, че няма да се наложи да го стори. Виждаше как се пречупвам пред нея. Бях толкова объркана, че от устата ми не излезе и звук, въпреки, че се опитвах да говоря.
- Добре. Ще направя каквото искаш.
- Повярвай ми, за твое добро е, той каза, че те възприема като сестра.
Момичето се извъртя с гръб към мен и се понесе към изхода на парка с плавни елегантни крачки...
Какво беше казал Клауд? Че вампирите не плачат?
Буцата в сърцето ми искаше сълзите да текнат, но те не можеха.
Станах от пейката и идвадих маркер от джоба си.

"Обичам те, Стивън"

Това написах, а болката в сърцето ми се усилваше. Исках да се махна оттук. Исках да бягам.
Хукнах като стрела, без да ми пука, че някой ще се изненада от нечовешката ми скорост. Болката в сърцето не спираше. Знаех, че ще е вечна. Нищо не може да излекува разбито сърце.
Отидох на гробището и легнах на земята, на която седеше той, когато го видях за пръв път.
Нещо топло се стичаше по бузите ми. Отровни вампирски сълзи. Явно много рядко срещани.
Заплаках с глас, а сълзите барабанеха по сухата гробищна трева. Свих се, прегърнала сгънатите си на две крака. Какво бихте направили вие, какво?
В главата ми имаше хиляди картини, беше като съм, само че бях вампир и бях будна.
Представях си червенокоската, как се умилква на Стивън. И после той я целува.
Заля ме нов пристъп на болка, по-силен и от този при превръщането ми. Като сестра..
Е, щом той не ме искаше, нямаше да се меся в живота му. Нямаше да му преча повече. Точно както искаше онази усойница.
Онази червенокова зла твар.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Чет Апр 16, 2009 11:25 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Тая червенокоса К***А не искаш да знаеш, какво ми иде да й направя explode
И сега какво Cry
Надявам се скоро да ни пуснеш още, главата беше страхотна, а тая червенокосата, леле, агресията още не ме е напуснала, само да не ми се мярка повече laugh Evil or Very Mad

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Пет Апр 17, 2009 9:03 pm

Бях изпуснала вечерята у Стивън. Не бях взела телефона си, а вероятно Сара и Хейли ме търсеха. Стах от влажната трева, изправих се и изтупах черните си крачоли. Въздъхнах тежко и дълбоко. Вървях към изхода на гробището, а краката сами ме водеха. На мястото на обичащото ми сърце имаше само каменна буца. Спомнях си усмивката му, нежните му черни очи... Нямаше какво да направя.
Това беше краят.
На връщане минах през парка, покрай любимата си пейка.
О, не!
Там седеше той, перфектен и тъжен. Беше седнал на земята, прострял ръце около пейката. Около моя надпис. Скрих се в сенките и го зачаках да отмине. Тогава дойде тя.
Изглеждаше невероятно в черната рокля с издута червена пола и стегнат копринен корсет. Червените и къдрави кичури сега бяха охормени в перфектен вдигнат кок. Изглеждаше като готик принцеса. Тя сложи ръка на рамото му и той бавно обърна глава. При вида и се зарадва. Можех да чуя гласовете им, дори и от разстояние.
- Шарън, радвам се да те видя! Не знаех, че ще идваш!
- Дойдох да видя теб, - каза тя с прекрасна усмивка. Боже, пред него беше ангел! Какъв фалш. "Не можеш ли да видиш каква е, Стивън!?" идеше ми да изкрещя.
- О.. - тя очевидно го бе смутила. - Е, аз ..всичко между нас свърши, Шарън. Знаеш го.
- Има друга?
- Да.
- Тогава защо седиш сам на тази пейка? О, хайде де, Стивън! Коя е?
- Името и е Вайълет..
- ОНАЗИ Вайълет? - каза тя с фалшив престорен шок.
- Какво имаш предид?
- Не искам да ти го казвам, но.. - О, искаш, помислих си. По-точно да излъжеш.
- Какво има?
- Тя ходи с Клауд.
Стивън преглътна шумно и изненадано се взря в червените очи на бившата си приятелка.
- Казала му е, че си и като брат..или най-добър приятел. Мислех, че ще си щастлив да го чуеш.
- Ами..да, щастлив съм.
Ококорих очи. Едва сдържах устата си да не започне да издава жалният старт на новия пристъп плач.
- Ами този надпис? - каза той.
- Аз го написах, - каза тя привидно засрамена. Той и се усмихна топло и хвана ръката и. Изправи се и я поведе към изхода.
- Знаеш ли, права си. Тя ми върза тенекия като не дойде днес. - каза той, отдалечавайки се.
Разбитото ми сърце биеше силно.
Устните ми се разтвориха и издадоха жален стон.
Краката ми се подкосиха.
Ръцете ми се хванаха за дънера на едно дърво, за да не се изтърся на земята.
Краката ми се свиха и аз клекнах на земята.
Бях замаяна, ужасена, ядосана, огорчена, предадена, тъжна...
- Обичам те, Стивън! - прокънтях с пълно гърло. Няколко птици отлетяха уплашени, няколко минувачи се огледаха.
Тръгнах към дома си, бореща се със сърцето си, което искаше да спре. Дорех се с ръцете си, които искаха да се хванат за някой парапет, за да може тялото ми да го прескочи. Надолу, към бездънната вода...

Но я чакайте малко.
Аз бях Вайълет. Тази, на която не и пукаше, тази, която се бореше.
Аз бях силна физически.
Нямаше да се предам.
Лошото бе, че нямаше да имам Стивън.
Но нямаше да се предам на болката!

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Апр 18, 2009 4:13 pm

Новости


Вървях с уверени крачки, а в слушалките ми звучеше Three days grace - Let it die.
Отворих вратата на дома си. Вътре, седнали на дивана, с притеснени погледи, ме чакаха двете ми приятелки.
- Боже мой, Ви, къде си била?
- Какво се е случило?
Говореха почти паралелно, прегръщайки ме силно.
- Хей, момичета..Всичко ще ви обясня. Чакайте тук
Те се спогледаха изненадано, но кимнаха.
Аз се качих нагоре по стълбите с бързи крачки, всех една кърпа от гардероба и набързо се съблякох. Влязох под душа, а хладната вода отмиваше бавно калта, сълзите, прахта...и болезнените спомени. Минути по-късно спрях водата, увих се с меката кърпа и вързах дългата си кестенява коса с вижнев оттенък в една леко вдигната конска опашка, пускайки бретона си от ддна страна на чалото. Метнах мръсните дрехи в кожа за пране и извадих от шкафа в стаята си един черен спотрен клин и един сив суитчър.
Слязох дол, а Сара и Хейли се усмихнаха. Забелязах, че на масата имаше пица, оставена за мен.
Взех си няколко парчета и ги излапах, а сестра ми и Хейли чакаха търпеливо.
Когато свърших, Хейли каза:
- Защо не си отишла на вечерята?
- Откъде знаеш? - зяпнах насреща и.
- Стивън дойде. Казах му, че си отишла в парка да рисуваш. Той хукна натам и не се върна повече.
Разказах цялата история, а те като върли можи защитнички ахкаха и се възмущаваха.
- Стивън ми остави телефона си, за да му се обадиш. - каза Сара, посочвайки червенмо листче на масата.
Хванах го, вдигнах слушалката и набрах номера. Сърцето ми туптеше силно, пръстите ми трепереха.
- Ало, Стивън?
- Вайълет!?
- Виж, искам да поговорим. Заклевам се, ще си струва...Ела у нас.
- Добре. Последен шанс!
Усмихнах се и затворих. Оставаше само да чакам.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Апр 18, 2009 7:46 pm

Може ли някой да даде някакво мнение?


_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 22
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Апр 18, 2009 7:50 pm

Много е яко! Нямам търпение да видя какво ще си кажат Sunny..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Апр 18, 2009 8:34 pm

Седях на леглото си, подпряна на дървената облегалка и чаках Сара да изпрати Стивън в стаята ми.
Той дойде 2 минути, след като затворих телефона. Явно бе използвал вампирската си скорост..
- Здравей, Вайълет.
- Здравей.
Вдигнах глава и рязко се изправих от леглото. Застанах пред него.
- Предполагам имаш много въпроси, - добавих.
Той се поколеба, а после каза:
- Да.
- Започвай...
- Защо не дойде у нас?
- Шарън, твоята бивша приятелка, което разбрах, като ви видях в парка преди малко, ми каза, че ще убие Сара и Хейли, ако не спра да те виждам.
- Моля!? Това е...
- Виж, Стивън, ти си реши дали вярваш на нея, или на мен. Няма да те увещавам. Аз не съм фалшива. Аз съм сто процента истинска.
- Знам. И ти вярвам.Защо не се опита да се свържеш с мен?
- Защото бях сигурна, че ако не ги убие, то поне ще ги отвлече и измъчва.
- Гадже ли си на Клауд?
- О боже, не!
- Ти ли си написала "Обичам те, Стивън" на онази пейка?
Ясно беше какво ТОЧНО ме пита. Поех дълбоко дъх и излях душата си.
- В най-съкровенните ми мечти си представям как се запознавам с едно чернокосо готик момче, с което споделям всичко, което винаги ме разбира. Когато се запознах с теб разбрах, че си Единствения. Но не защото изглеждаш като мой мъжки вариант. Това осъзнах чак когато от очите ми потекоха редките вампирски сълзи...разбрах, че си ми нужен, защото си ТИ. Нещо, което не мога да обясня. Чувствата ми към теб са неизмерими. Обичам те. Повече от всичко друго. Макар и да не изпитваш същото спрямо мен, бях длъжна да кажа колко ме промени към по-добро. Ти си моят въздух, моята музика...Ти си моят вампир, блед като Луната, тъжен, някакси самотен, перфектен за мен. Ти за мен си незаменим, за мен си най-красив, най-прекрасен. Нуждая се от теб! Вероятно звуча жалка. Но някой някога казвал ли ти го е? Ти си перфектен. Ти си най-страхотното и невероятно момче, такова не съм си представяла и в най-смелите си мечти. Не мога да повярвам, че явно съм толкова невзрачна, че успя д ме забравиш, само като видя Шарън. Но щом обичаш нея, добре.. - погледнах настрани, за да не види Той сълзите ми. Стивън ме хвана за раменете и каза:
- Как си могла? Как си могла да си помислиш, че не те обичам?
- Моля?
- Когато те видях, направо се учудих, че Клауд не те е спечелил за себе си. Видях погледа ти, пълен със сила, воля, решителност. Толкова красива...червените къдрици на Шарън не могат да се сравнят с правите ти вишневи кичури! Нейните малки червени зли очи не са като твоите зелени кристали. Нейната кожа е мъртвешки бледа, а твоята е като цвета на Луната. Тя е нищо в сравнение с теб. Вярвай ако искаш, но ти си първото момиче, което съм канил у дома си. Първото момиче, което съм харесал от пръв поглед. Първото момиче, пред което съм се юувствал като влюбен глупа. Никоя друга не съм целувал по бузата, не ме разбирай погрешно, това за мен е висша форма на любов.
Слушах, а ушите ми не го възприемаха. Бих казала, че е сън, ако въобще можех да сънувам. Мираж, фантазия..това ще да е.
Но не, силните му ръце наистина докосваха раменете му, неповторимите му дори и от мираж очи ме гледаха, а нежните думи, които изговаряше, разтапяха вледененото ми сърце.
- Обичам те, Стивън.
- И аз те обичам.
- Това е странно, - казах. - Ние почти не се познаваме!
- Е, поканата за вечеря още важи..
- Да тръгваме! - казах аз, грабвайки черни дънки и един потник, който пазех за специални случаи.
Отидох в банята и се обякох, сресах светкавично опашката си, обух си чорапи и си сложих черен молив.
- Готова съм! Само че истинските дрехи за вечерята не бяха тези..
- Всякак си прекрасна, - каза той, хващайки бледата ми лакирана в черно ръка.
Слязохме надолу по стълбите, а аз побързах да се похваля на Сара и Хейли.
Телевизорът бе изключен. Нямаше никой в стаята. Не се чуваше звънливия глас на Сара, или нежният на Хейли.
Всъщност, нищо не се чуваше. На масата инаше две бележки.

"Ви, на вечеря сме в един ресторант в града

Майка ти"

Усмихнах се и взех втората бележка.

"Мислиш, че можеш да въртиш номера на Шарън Мадисън!?
Сгрешила си, малката.

Шарън"

Зяпнах и подадох бележката на Стивън.

- Какво, по дяволите, е направила тази зла твар? - промълви той замислено.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Flofy

avatar

Posts : 76
Join date : 29.03.2009
Age : 23
Location : ямбол

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Апр 18, 2009 10:05 pm

Описанията на чувствата им са много добри! happyeyes Браво! cheers

Нямам търпение да разбера какво е намислила злата вампирка... Twisted Evil
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Вто Апр 21, 2009 9:27 am

- Мислиш ли, че са ранени? Убити? - погледнах право в черние му замислени отчи, а той поклати глава, още гледайки бележката.
- Не познавам Шарън толкова добре.
- Но нали сте били заедно преди?
- Нашите ни уредиха. Не знам почти нищо за нея, освен че обожава дрехите, аксесоарите и грима, държи се ужасно превзето, дори говора и е фалшив. Може ми Мириам и Уилям, родителите и, подсъзнателно са се надявали, че ще успея да я променя.
- Уау..Каква ли е била ПРЕДИ промяната?
Той се засмя и ме погледна в очите.
- Виж, Вай, трябва да я намеря.
- Ще дойда с теб.
- Не, няма. Ти ще отидеш при семейството си в ресторанта, за да ги защитиш, ако се наложи.
- Добре. Но почакай.
Той ме погледна въпросително. Вече бе застанал на входната ми врата.
Приближих се към него, за пръв път уверена. Наклоних глава към него и го целунах, а ръцете ми увиваха врата му. Той ме прегърна през кръста и отвърна на целувката.
Нямахме време, но това не ни интересуваше.
Отдадохме се на любовта си чрез тази открадната целувка.
Може би беше егоистично да правя това, докато две от най-скъпите ми същества бяха отвлечени от зла червеноока вампирка. Затова, със същата увереност, с която се бях приближила, сега отпуснах ръцете си и се отдалечих.
- Ще имаме време за това. - казах и се усмихнах.
- Дано всичко свърши добре, - каза той и се усмихна в отговор.
Отвори вратата и излезе навън в нощта, а аз го последвах.
Закара ме до ресторанта, където вечеряше семейсвото ми, и спря колата.
- Пази се. Тя иска мен, защото никога не ме е имала истински. Но иска и теб, за да ти отмъсти. Внимавай и не и позволявай да играе игрички. Тази вечер стой около стаите на родителите си. Когато те питат защо сестра ти я няма, кажи, че е на пижамено парти някъде.
- Добре. И ти се пази!
Целунах го бързо по хладната буза и изскочих от колата. Постоях на паркинга, виждайки го как се отдалечава. Моят рицар на нощта, втурващ се към опасността.
Дали щях да го видя отново? Дали щеше да бъде мой, или Шарън щеше да успее да го оплете в мрежите си?
Въздъхнах дълбоко и закрачих към ресторанта.

***

Влязох в ресторанта и се огледах, за да намеря къде бяха седнали майка ми и баща ми.
На една маса в ъгъла бяха седнали родителите ми...а с гръб към мен седеше едно червенокосо момиче.
Можех да позная този нюанс на червено навсякъде. Бях страшно ядосана. Как си го позволяваше? Да е тук, със семейството ми!
С бързи стъпки се запътих към масата.
- Здравей, миличка! Tвоята приятелка Шарън e много мила, радвам се, че я покани! Аз дори не знаех, че ще идваш...и ето че ти ни запознаваш с тази чудесна госпожица!
Лепнах една изкуствено весела усмивка на лицето си и я отправих към Шарън.
Седнах на стола си и тогава забелязах още един проблем. Нямаше как да ям човешка храна!
- Е, какво ще си поръчате, момичета?
- Пържола алангле. - каза Шарън, а родителите ми я погледнаха странно.
- За мен - обикновена. Боже, Шарън, сега се сетих..по филмите вампирите поръчват ястия алангле. - Шарън ме погледна злобно, а родителие ми се засмяха. Едно на нула за мен.
- Да, наистина, - каза тя и ми се усмихна фалшиво. - Какво прави Стивън тези дни?
- Кой е Стивън? - попита майка ми.
- Гаджето и. - побърза да добави Шарън.
Майка ми изглеждаше смутена, но се съвзе бързо и не каза нищо. Жалко за шарън, помислих си, защото не познаваше родителите ми.
Донесоха ни поръчаното. Шарън лакомо загриза своята сурова пържола, а аз нарязах моята на малки хапки. После опитах една.
В устата ми тя имаше вскус на пясък, на пластмаса, на хартия. Беше ужасно. За мен не беше нито сочна, нито вкусна. Беше суха и ужасна, безвкусна. Въпреки това се насилих да кажа:
- Мм, страхотно е!
Майка ми се усмихна. Шарън ме следеше и се учудваше на смелостта ми.
- Ви, защо не опиташ и моята? - каза тя с видимо задоволство.
- О, не, благодаря.
Тя обаче набута едно парченце в чинията. Майка ми, естествено нищо неподозираща, се намеси.
- Опитай я, Вайълет, какво ще ти стане?
Много, повярвай- исках да и кажа. Вместо това опитах парченцето и преглътнах. Кръвта се стече по гърлото ми и събуди адката жажда за кръв. Шарън знаеше, че не съм ловувала от седмица. Исках да се хвърля върху родителите си или някой от ресторанта. Исках го повече от всичко.
Но се стрпях. Заради Стивън, задари Сара, заради Хейли, заради родителите ми, заради самата мен. Лапнах едно парце от моята пържола, за да убие жаждата. Шарън ме изгледа изненадано.
По-късно, на тръгване, тя ми каза:
- Спечели битката, Вайълет. Но не и войната. Няма да се предам!
- Къде са Сара и Хейли? - запитах, най-сетне получила минута насаме с нея. Но тя вече бе изчезнала навън в мрака. Не виждах дори стройния и силует.
- Ще спечеля войната, - казах по-скоро на себе си, оптколкото на мрачния паркинг.
Трябваше да я спечеля.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Нед Апр 26, 2009 1:14 pm

V Глава
[от името на автора]


***


Типичен руски студ, някъде из северните части на страната.
Една жена върви по покритите със сняг улици.
Температурата е минусова, всички граждани вече са по домовете си.
Гъст облак дим се вие над всеки комин.
Тази жена обаче не се притеснява от температурата и снега.
Облечена е като за обикновен студ, но не сибирски.
Носи дълго черно палто, ръбът на което леко докосва земята на всяка крачка. Обувките и, скрити под палтото, тракат, а шумът отеква в малката уличка. Жената не носи шапка, а качулка, схлупена над очите и. Тогава се забелязва, че тя носи не палто, а дълго плътно наметало, което обаче е много женствено, защото следва извивките на талията и. Дългите пръсти на ръцете и са скрити от бели дамски ръкавици, те държат една средноголяма бяла дамска чанта.
От косата и не се вижда и кичур, вероятно я е прикрила зад качулката.
Лицето и е бяло като камък, а устните и са плътни, ненапукани от студа.
Както си върви, бързо и припряно, но неуморно, една черна кола спира до нея.
Вратата се отваря.
Жената съблича наметалото и го мята на задната седалка.
Косата и е яркочервена и къдрава.
Тя сяда отпред, затваря вратата си и колата потегля с голяма скорост.
Гумите свистят.


***


В същото това време, в Лондон, също настъпва зима.
Не е толкова студено, но духа хладен вятър.
Дъждът се сипе като през сито, на малки капки.
Една висока женска фигура верви забързано по улиците. Вишневокестенявата и коса е прибрана в черна шапка. Носи тъмносиви дънки и черно палто до над коленете. На ръцете и няма ръкавици, виждат се среднодългите оцветено в черно нокти и един интересен пръстен.
Носи чесна дамска чанта, от която започва да се чува басова мелодия. Момичето спира и с треперещи пръсти отваря чантата. На екрана на мобилния и телефон пише "Стивън". Тя се усмихва и плъзва капачето.
- Да?
- Ви! Толкова се радвам да те чуя!
- И аз теб. Нещо случило ли се е?
- Не. Всъщност да. Чакай ме в Steam след 15 минути, става ли? Мисля, че намерих местонахождението и!
Момичето затвори телефона. Той обаче пак иззвъня.
- Стивън, казах ти..
- Вайълет?
- Мамо?
- Миличка, сестра ти я няма вече една седмица. Не е в нейн стил да отиде в планината с приятелите си без да ни каже!
- Мамо, за стотен път ти казвам, спри да се притесняваш.
- Добре..ти си добре, нали?
- Да. Чао, мамо.
Пак и се налагаше да лъже майка си. Но как да обясни, че сестра и е отвлечена от отмъстителен вампир, който иска да открадне гаджето на Вайълет, нейната сродна душа? Нямаше как. Най-правилното решение бе вече взето.
Момичето започна да върви по-бързо към кафенето, където имаше среща със своя приятел, който бе вампир, като нея.


***


На петнадесет минути от кафенето, на друга улица, намираща се на 30 минути път от тази, по която вървеше момичето с вишневите коси, един строен младеж с черно яке прибираше един мобилен телефон в джоба на черните си дънки.
Имаше гарваново черна коса и още по-черни очи.
Погледът му бе ликуващ, осветяващ и красящ бледото му вампирско лице.
Само една мисъл го тревожеше сега...
Какво го бе привлякло във Шарън по-рано, огато бяха заедно? И огава ли беше такава, или той се бе променил и бе станал по добър? Едва ли щеше да получи отговор.
Както и да е, той знаеше, че е в Русия. Един приятел на Стивън я бе видял на летището.
Когато Стивън научи за това, той веднага отхвърли няколко възможности. Оставаха само 2.
Но на едното място вилнееше кучешки студ, който просто галеше кожата на вампирите.
Караше ги да се чувстват така, както хората се чувстваха, когато топли слънчеви лъчи огряваха настръхналата им кожа.
Стивън ускори крачка.


***

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Пон Апр 27, 2009 6:19 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Прес, съжалявам че не съм коментирала напоследък...
Фика е страхотен! Addicted
Нямам думи, сюжета е много интересен и пишеш страхотно. Flowers
А глупавата Шарлот... Ххх... не мога да я търпя Mad
Честно казано не съм се затъжила за сестра й shy Angel laugh laugh
Надявам се, скоро да ни пуснеш още, много ми е интересно, какво ще се случи :)
Бтв, радвам се че ги събра, че тъкмо се бях отчаяла ... happyeyes Kiss

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Май 02, 2009 9:03 pm

Вайълет влезе в кафенето и си поръжа едно капучино с много пояна и парченца шоколад.
Седна на една маса за двама, в огледалната повърхност на която се отразяваше една от луминисцентните ламни и изражението на самата Вайълет.
Сама се стресна на себе си.
Не бе ловувала скоро, затова под очите и имаше виолетови кръгове.
Погледът и бе уморен и замислен.
Въпреки това, в сранение с хората в заведението /оито впрочем я гледаха като находка/ тя се много по-красива, макар че не би си го прзнала.
Единствения човек, който обаче я обожаваше повече от всичко, влезе в кафенето. Той свали палтото си. Под него носеше черен суитчър с качулка и надпис "Bite me".
Стивън се усмихна на Вайълет, докато си купуваше от същото капучино като нейното.
Той седна на свободния стол до нея. После леко се наклони и я дари с една целувка.
Направо усещаше погледите на всички по гърба си.
- Предлагам да се махнем оттук, - каза той, посочвайки хората в кафенето, едва надигайки брадичката си в тяхна посока.
Вайълет се съгласи и се изправи.


***


Красивата двойка бе навън, седнала на една пейка.
Стивън хвана ръцете на Вайълет със своите и се приближи към нея.
- Тя е в Русия, Ви.
- Как разбра? - гласът и звучеше развълнуван. Реакцията и беше желана от Стивън, защото очите на приятелката му загубиха част от умората. Искрици се бяха появили в зелените очи, усмивка озари лицето и.
Тогава той и разказа историята, а докато говореше, приятелката му кимаше и се усмихваше.
- Браво, Стивън! - тя го прегърна, притискайки го силно, сякаш да му каже, че не иска никога да го загуби. - Обичам те!
Усмивка на задоволство озари бледото личе на момчето.
- И аз те обичам, Ви!

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Май 02, 2009 9:04 pm

VI Глава
[от името на Вайълет]



Прибрах се след срещата си със Стивън. Беше 8 часът вечерта.
Слънцето вече бе залязло, а тъмнината бе осезаема. Реших да намина през гората, за да приключа набързо с едно животно. Жал ми бе, но гледах да не мисля за това, докато изпивах кръвта му.
Странното бе, че през цялото време усещах непознато присъствие.
Реших, че просто си въобразявам. Нямаше кой да ме следи.
Не бях уплашена или притеснена. Та аз бях най-силният хищник сред животните. Дори и някой да ме следеше, щях да го поваля с един удар.
След няколко минути вече бях сигурна, че има някой.
Огледах се, рязко извъртайки глава, но сред дърветата зад мен нямаше никой.
- Значи разбра, че съм тук. Браво, Вайълет, наистина си свързана със мен.
Обърнах се, за да видя откъде идва гласът.
Пред мен седеше Клауд, великолепен с русата си коса и яркочервените си очи.
- Какво искаш? Да не би да се притесни, че остана сам, без Шарън?
- Шарън ми е сестра.
- Това обяснява всичко, - казах с подигравателен тон.
Бях сгрешила.
Клауд бе много по-силен от мен. А в момента, Стивън вероятно си купуваше билет за Русия...
Ако ме нападнеше, нямах на какво да разчитам. Освен на себе си.
- Какво искаш? - повторих, този път по-уверена.
- Не си ли го разбрала досега? Искам теб.
Той скочи напред, спирайки близко зад мен. Обърнах се, а него го нямаше. Боже, бе страшно бърз!
Скочих на едно близко дърво и се огледах.
Някой ме потупа по рамото.
Скочих долу, а той застана пред мен.
Смееше се.
- Знаеш ли, има нещо сатанински лудо в теб.. - казах през зъби.
Той не отговори. Само се приближи и скочи върху мен, обрамчвайки ме с ръцете си.
Е, това не го очаквах.
Беше изненада, ужасна при това. Бих предпочела да ме убие, отколкото това!
Той ме целуваше яростно и натрапчиво.
След това започна да смуче кръвта ми, тоест тази, която преди малко бях изпила, и малкото останала.
Бях бясна, но безсилна. Без кръв бях нищо за един силен вампир.
Още сега той можеше да ме понесе, да ме заведе на гробището и да ме полее с вода от онзи свещен бокал, извършвайки последната част от гробищната вампирска церемония.
Можеше да ме има завинаги.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Май 02, 2009 9:05 pm

Той знаеше какво си мисля, явно можеше да прочете изплашеното ми изражение.
Хвърли се на земята, застанал върху мен, и продължи настойчиво да целува врата ми.
Тогава някой го хвана за врата и го надигна от мен. Беше забавно да гледам как мъжествения Клауд виси във въздуха и безпомощно мята краката си.
Тогава извърнах лице към спасителя си.
Я чакай малко!
Изглеждаше точно като Клауд!
- Аз съм близнакът на Клауд, Зеро.
- О, благодаря ти много, че ме спаси! Името ми е Вайълет. Новосъздадена.
- За съжаление.. - каза той и погледна Клауд злобно. После пусна нищожеството на земята и го срита с всичка сила в корема.
- Ако дамата те е пожелала, не бих го направил, Клауд. Ще ми простиш ли? - каза той с подигравателен тон.
Клауд стана, гордо изправи брадичка, погледна ме злобно и каза:
- Един ден ще осъзнаеш, че си моя. Че ме искаш.
- Мечтай си. - намигнах му, а Зеро се засмя.
- Спокойно, - каза Зеро, - стига ви любовният четириъгълник, няма да се намесвам.
- Благодаря ти..
- Предполагам ти дължа много обяснения. Тук съм, защото Стивън ме помоли да те защитавам. Беше сигурен, че Клауд ще приложи някой от евтините си номера.
- Не съм чувала за теб досега, - не го казах с недоверие, а с изненада.
Той се усмихна тайнствено.
- Аз съм част от ОЧВ. Организация на чистокръвните вампири. Следим за ред.
- Това е страхотно!
- Да, Стивън също е от нашите. А Клауд.. - каза той презрително, - Не бе приет.
- Какво трябва да стане, за да си приет?
- Един вампир е чистокръвен, ако е пил от кръвта на някой от организацията. Искат се и постоянство, търпеливост, вегетариански ловни навици, ловкост, бързина и сила. Като създадена от Клауд си взела хубавите му качества.
- Има ли такива? - казах аз, подбелвайки очи.
- Силата му, упоритостта му, ловкостта му.
Това беше интересно. Но едва ли и след 100 години щях да имам шанс да вляза в това общество.
- Е, госпожице, тъй като те пазя, къде искаш да отидем?
- Какво ще кажеш за малко филми у нас?
- Е..добре. Но ти си страшно жадна.
- Вярно! - сепнах се.
- Не мога да ти дам от моята кръв, но.. - той хукна нанякъде и се върна с три заека. - Давай.
Хванах малките сладки зайчета и зъбих зъбите си в тях. Изсмуках кръвта като със сламка..Беше страхотно. Когато приключих, Зеро ме гледаше одобрително.
- Е, да тръгваме - казах, избърсвайки устата си.
Заичах се към дома си, а той следваше миризмата ми.
Усещах, че ще си прекараме забавно.
Както и очаквах, Зеро беше приятен събеседник.
Той изслуша историята ми, като през цялото време ме гледаше в очите и кимаше. А изсторията бе дълга и на места скучна, защото я разказвах от самото начало.
Не ми се бе случвало да го правя преди, с един нещпознат, при това с облика на един от неприятните ми хора.
- А не съм като Шарън и Клауд.
- Знам.
С тези малко думи разбрах толкова много за него, че не бе нужно да ми обяснява. Погледнах го и видях всичко в очите му. Четеше се признателност и благодарност.
За разлика от брат си, той не искаше да бъде с мен. Само това ми оставаше! Ще каже човек, че съм стройна като модел и красива като Мис Вселена!
Зеро искаше да бъде мой приятел, а аз го допусах до себе си, позволих му да ме опознае истински.
- Вярваш ли, че Стивън ще се справи с Шарън? - бях сигурна, че каъвто и да е отговоръ му, щеше да бъде правилен.
- Да..но мисля, че ще се наложи да отидем.
- Как така?
- Вай, аз..имам дарба. Усещам кое е првилното решение. Казаш на Стив какво да направи, сега казвам и на теб..
Стоях опулена срещу него.
- Не гледай така, не е прилично! - весело ме скастри той.
- Дарба?
- И ти имаш. Убеден съм. Просто още не го знаеш..когато го откриеш..ми кажи, сава ли?
- Да се надяваме, че имам! Това е страхотно. Разбира се, че ще ти кажа!
- А сега..сгятай багажа, Ви, утре заминаваме за Русия!

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Май 02, 2009 9:06 pm

VII Глава
[от името на Стивън]



Кацнах на летището и тръгнах по улиците, за да потърся хотел.
Въпреки че студът бе много приятен, бях облечен дебело.
Носех дълго мъжко черно палто с чирока яка. Отдолу бях с плътен мек пуловер по тялото и с дълга яка, закриваща целия ми врат, и черни дънки, които не се виждаха.
Вървях с увереност, макар да не знаех къде отивам.
Видях едно заведение, и въпреки ,че отново щях да се правя, че пия кафето си, реших д вляза вътре.
За щастие никой не се впечатли от светлата ми, почти прозрачна кожа, и безупречните ми движения.
Реших да се обадя на Зеро, той щеше да знае какво да правя.
- Стивън! Чуй ме. Аз и Вайълет ще дойдем тук.
- Какво? Не, не и Вайълет! Твърде опасно е!
- Не се опитвай да ми кажеш, че Шарън и дори Клауд са по опасни от мен, теб и Ви.
- Това ли е правилното нещо?
- Да, правилно е. Сигурен съм.
- Къде да търся Шарън?
- В някой дамски луксозен клуб. Може би "Монро".
- Добре. Обади се като пристигаш.
- Добре.
Затворих телефона и въздъхнах. Какво щях да правя аз във дамски клуб?
Явно щеше да се наложи да изчакам Зеро и Вайълет, за да не действам сам. Беше най-доброто решение, на което бях способен.

***


Няколко часа по-късено, към 8 вечерта, Зеро ми се обади.
- Пристигнахме.
- Толкова бързо?
- Да.
- Елате в хотел "Монро". Зад клуба е.
- Чудесно.
НЕ звучеше уморен, но знаех коло са бързали, за да стигнат до тук. Бях убеен, че са плували и тичали до тук, защото нямаше друг самолет за Русия този ден.
Горката малка Вайълет, на какво я подложих?

***



Зеро влезе в хотелският апартамент с 3 спални, който бях наел, метна няколко огромни сака на пода и каза:
- Благодаря на този, който е измислил пренасянето на само багаж. Иначе тези дрехи щяха да са мокри.
Докато той мрънкаше, аз излязох и се втурнах към Вайълет. Беше ловувала, защото изглеждаше отлично. В ръката си държеше огромно страшно дебело палто, бе останала само с една много тънка лятна рокля. Разтворих ръцете си, но тя не ме прегърна. Целуна ме. Отвърнах на целувката и я обвих с ръцете си.
- Радвам се, че имам шанс да участвам в това, - каза тя.
- Ако ти се случи нещо, аз..
- Спокойно, Стивън. Мога да се грижа за себе си, - каза го уверено, с усмивка на уста. Знаех, че е права. Но нещо все още ме глождеше.
Като влязохме в стаяа, Зеро беше умислен, седнал на леглото.
- Знам как ще влезем в клуб "Монро".
- Как?
Той не каза нещо, а извади от сака на Ви една страхотна много женствена рокля в бяло.
Роклята беше със дебели презрамки, под гърдите имаше стрегнат колан, а надолу продължаваше права. Материята бе като феерия, и все пак плътна.
Заро посочи първо роклята, а после Вайълет.
- Обличай я, - кимна той на смаяната ми приятелка. По лицето на Вайълет се разтегна доволна усмивка.
- Не, не, не! Чакай! Това е опасно!
- О, я стига! Вайълет е една от най-невероятните новосъздадени вампирки, които съм живдал наскоро.
- Съгласен съм, - кимнах. - Но това е лудост!
- Моля те, Стив!
Не можех да устоя на кристалните и зелени очи. Накрая сведох поглед, въздъхнах и казах:
- Е, какво толкова.
- Да, да, да! - запляска и заскача тя. Разсмях се.
Вайълет взе бялата рокля и козметичната си чанта и изчезна в банята.
Минаха 2 часа, през които чувах викове, ядосано ръмжене, итърване на стъклени и пластмасови флакони...
- Ви, мила, добре ли си?
- Почти съм готова! - каза тя, пренебрегвайки въпроса ми.
Когато излезе, едва я познах.
Косата и беше вдигната на огромен прекрасен кок, като под него имаше накъдрена пусната коса. Може би я беше удължила с някакви кичури, защото стигаше до гърба и.
Челените и очи бяха подчертани със сенки, а плътните и устни бяха покрити със течно розово червило. На бледите и бузи имаше съвсем малко руж. Бе прекрасна!
Краката и бяха обути във високи токчета.
- Уау!
Тя се усмихна и каза:
- Bring it on!

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Май 02, 2009 9:25 pm

[от името на Вайълет]


Видях искреното възхищение и задоволство в очите на Стивън, и одобрението в очите на Зеро.
Огледах се в огледалната врата на банята и се усмихнах на красивият си образ. Знаех, че като вампирка, Шарън бе най-красива в клуба.
Идваше време на промяна, о, да. Щях да я накарам да си плати.
Сбогувах се със Стивън, като го целунах, и слязох по стълбите на хотела.
Когато видях спускащо се надолу вито стълбище, украсено с колони и розови завеси от коприна, не бе трудно да се досетя къде е клубът.
Слязох по стълбите, а сърцето ми туптеше едва забележимо, тихо за човек и силно за вампир.
Когато бях долу, видях невероятна гледка.
Мястото бе направено като кафене - тъмно, с неонови светлини, блещукащи, колкото да се вижда всяка маса и дансинга.
Меки дивани ограждаха стъклените маси, розови завеси покриваха плътно прозорците.
Жени с рокли във всякакви цветове, наконтени и издокарани, седяха по розовите дивани, клюкареха, пушеха и пиеха скъпи коктейли. Колко глупаво, помислих си.
Е, мястото беше огромно, музикат беше силна, масите бяха безкрайно много. Едва ли щях да намеря Шарън тук.
Затова се насочих към ВИП зоната. Бях сигурна, че има такава.
На входа, осеян с розови завеси и табелка "ВИП зона", украсена с дамски устни, на които един пръст с червен маникюр показва знак "Тайно", седеше един пазач.
- Това е ВИП зона, - обясни той търпеливо и натътрено, както вероятно вече бе обяснявал милиони пъти.
- Вайълет Уилямс - казах, усмихвайки се, показвайки и белите си зъби. Усмивката ми бе максималко съблазнителна. Успя.
- Предполагам сте в списъка. Влизайте, - каза той, усмихвайки ми се.
Влязох вътре в стаята. По-скоро бе зала.
Стаяда бе огромна и кръгла, покрита с кралско червени тапети.
Засесите от кадифе се спускаха по пода, образувайки малки вълнички.
В средата, на един диван под формата на червени дамски устни, седеше една жена, чието лице не се виждаше.
Дългите и крака се подаваха от цепките на златистата и рокля, а ръцете и галеха бяла пухкава котка, седнала на една възглавничка на дивана.
Отстрани имаше пиано, на което свиреше един рус мъж, болезнено красив и блед.
Той вдигна поглед и ми се усмихна зловещо.
Беше Клауд.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Нед Май 03, 2009 11:41 am

- Не стряскай гостенката ни, Клауд, - каза жената от канапето, а гласът и бе като хищно котешко мъркане. Бих познала този глас насвякъде заради лошите думи, които бяха изречени чрез него.
С ненавист привсих очи и свих ръцете си в юмруци.
Клауд се изправи страшно бързо, от спокойният му поглед нямаше и след. Очите му бяха тъмночервени, зъбите му - оголени в зловеща гримаса. Русата му коса се спускаше по челото му на отделни кичури, несресана.
Шарън стана от канапето. Въпреки дългата тясна рокля и високите токчета, се затича към мен доста грациозно, трябва да призная.
Клауд скочи върху мен, събаряйки ме на земята, а аз очаяно ритах, дращех с нокти, хапех и скубех косите му.
Шарън хвана ръзете ми със своите, притискайки китките ми в желязна хватка.
- Мислеше си, че можеш да получиш Стивън, а аз и Клауд да останем без тези, които искаме, така ли, малката?
- Стивън обича мен. - казах през зъби, със всичката злоба, на която бях способна. Когато видех шарън, устата ми не спираше, изпитвах такава огромна ненавист към нейното съществуване и присъствие около мен.
Тези думи обаче не бяха това, което тя искаше да чуе.
Тя каза на Клауд да се отдъпне от мен, след това хвана едната празрамка на роклята ми, впивайки пръсти в рамото ми, за да ме повдигне.
Усетила ръцете си свободни, аз откъснах кичур от червената и къдрава коса и го метнах настрани.
После забих юмрук в лицето и с ръката, на която беше един много скъп за мен пръстен, подарен ми от майка ми.
На лицето на Шарън се появи дълга права линия, която скоро се напълни с кръв и след секунди зарастна.
Поразена от силата ми, шарън ме блъсна в отрещната стена и аз изохках от болка.
Тя се приближи към мен и силно ме срита в корема, а аз започнах да кашлям кръв.
Вкопчих се в крака и, счупвайки го с все сила. Тя се стовари на земята, примряла от болка.
Тогава се намеси Клауд, налагайки ме с юмруци. Той ме хвана за врата и ме издигна, а после удари главата ми в стената.
Почти изпаднала в безсъзнание, едва усетих хладният му дъх на врата ми.
Той заби зъби и аз отново почувствах онова усещане, когато ме ухапа за пръв път.
Ужасена, но безсила, чувах как кръвта ми клокочи надолу по гърлото му, виждах със замъглен поглед доволната му физиономия, че е отпил от мен още веднъж.
Той изпиваше силата ми.
И тогава разбрах, че нямах шанс.

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Нед Май 03, 2009 4:18 pm

Изпаднах в безсъзание.
Чувах звучи от чупене на кости, охкане и пъшкане, силни удари, падащи предмети..
После някой стисна ръката ми.
- Тя ще се оправи, Стив.
Чух въздишката на Стивън.
- Тя може да умре без кръв! - изкрещя той. - В околността няма гора!!
- Ти знаеш решението..
- Да, но...
- Стивън! Нямаме друг избор.
- Добре.
Отворих очи.
Светлина светеше ярко в лицето ми. Огледах се.
Стоях на леглото в хотелската стая. Усещах ръцете и краката си слаби, безсилни. Очите ми се затваряха, акогато заговорих, гласът ми бе сух и дрезгав.
- Какво стана?
- Вайълет! - извика топло Стивън.
- Можем да си спестим засега разказа. Давай, Стивън.
Погледнах объркано.
Стивън ми се усмихна и се наведе към мен. Приготвих се за целувка, но той не се навеждаше за това.
Той се наведе, а устните ми бяха почти до врата му, пулсиращ от кръв.
- Давай, Ви. Имаш нужда от това, няма друго решение.
О, не ми пукаше дали има.
Без да го оставя да довърши, забих зъби в плътта му, изсмукваща жадно топлата кръв. Изпих половината, останалото оставих за него.
Тогава ме споходи една мисъл.
Та аз бях пила от кръвта на чистокръвен!

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
swee7_kiss3s



Posts : 9
Join date : 30.12.2009
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Сря Дек 30, 2009 6:34 pm

Очаквам с нетърпение следващата част. Много е якоооооо. Супер ееее lol! lol! lol! lol! lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadin_12



Posts : 5
Join date : 23.07.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   Съб Юли 24, 2010 4:12 pm

най интересното нещо което съм чела.чакам с нетърпение следжащата част cheers cheers cheers
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.youtube.com/user/xXxFreeTimexXxable#p/f/85/Eu45nLW-l0
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Рицарят на нощта   

Върнете се в началото Go down
 
Рицарят на нощта
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2
 Similar topics
-
» „Нощта на Орфей”.
» "Обади се в 3 през нощта, за да ми кажеш, че ме обичаш"
» Музиката на нощта
» Поредица: Домът на нощта
» Повелители на нощта

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire Kisses  :: Forum :: Vampire kisses :: Творчество [Fan art]-
Идете на: