Vampire Kisses
Регистирай се и стани безсмъртен/на x)
Vampire Kisses

I thought for a moment. I want to be… Yes? I want to be…a vampire!
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 My story...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: My story...   Сря Апр 08, 2009 11:01 pm

Такам... наскоро започнах да пиша нещо ново. Някои от вас може да са чели в Здрач форума "Началото на края". Това беше първият ми фик, който по-нататък сигурно ще продължа, но реших да разнообразя с нещо ново. От сигурно има няма 1 месец се мъча да напиша 1вата глава. И днес най-накрая успях.
Сега ще пусна само пролога и ако искате да видите нататък, само кажете :D


Prologue
На 16 години съм и живея в Сейнт Джонс, град в oкръг Мичиган с население около 8000 души. До преди няколко години животът ми беше подреден. Харесвах го такъв, какъвто е. Но в даден момент идва времето за промени. Промени, които в моя случай бяха болезнени, но завършили, както винаги става в приказките „И заживели щастливо”. Разбира се преди хубавия край преминах през много неща – и добри, и лоши. В историята ми няма никакви свръхестествени неща, магии, извънземни, или каквито и да е несъществуващи неща. В историята ми се намесва единствено съдбата. На моменти може да е малко скучна, на други пък интересна. Но аз взех решението да я разкажа и ще го направя. Името ми е Александра Милър и това е моята история.


П.П: Историята още няма име(2 месеца го мъдря :D), но засега ще го оставя "My story".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Сря Апр 08, 2009 11:54 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Изглежда обещеващо :) Чакам да постнеш първата глава, за да изкажа по-обстойно мнение :)

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Bass. ^^
Team Alexander {h}
Team Alexander {h}
avatar

Posts : 127
Join date : 29.03.2009
Location : Ibizaa....

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 12:03 am

звучи интересно,ще го следя с интерес

_________________
EVERYTHING...FADES...TO BLACK !!!
Sensation Black
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampire-kisses.forumotion.net
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 9:41 am

Чакам 1ва глава ;]

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Flofy

avatar

Posts : 76
Join date : 29.03.2009
Age : 23
Location : ямбол

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 9:47 am

Готино започва! :D Искам още. :)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 9:52 am

CHARPER 1
The Day That It All Began

Някога сънували ли сте повтарящ се сън, който след като се събудите не помните, а в същото време променя живота ви, съдбата ви? Е..аз да. И най-странното е, че за всичките тези години така и не разбрах какво представлява съня. Първият път, когато забелязах всичко това беше преди Първия учебен ден. Разбира се и преди това помнех, че съм сънувала същото, дори да не помня точно какво, но тогава за 1 път забелязах последиците. Запознах се с най-добрата си приятелка – Лили. Но това не беше обикновенно запознанство като „Здравей. Аз съм еди-коя си и така нататък”. Беше като любов от пръв поглед. Когато и двете срещнахме погледите си усетихме, поне аз знам какво усетих, че я познавам цял живот, сякаш е моя собствена сестра. Но повярвайте ми – не беше. Кръвните тестове, които си направихме миналата година го доказват, а и вече си имам по-голяма сестра. Така де..още на следващия ден бяхме първи приятелки и досега никога не сме се карали и никой не е успял да ни раздели.
Друга последица от този „прочут” сън беше например деня на излизането на резултатите от изпитите преди 2 години. Вече бях свикнала с това да зная, че съм сънувала, без да зная какво. Е..тогава ме приеха в училището, което най-малко исках, но по-късно осъзнах, че специалността, която ми се наложи да уча беше точно моята. От тогава почнах да вярвам на това, което ми поднася съдбата.
И ето сега, когато съм на 16 години лежа в леглото си, мислейки си какви ли не глупости, като например „Отново го сънувах. Какво ли ще ми се случи днес?”. Също така това беше основният дразнещ въпрос, въртящ се като пумпал в главата ми и подскачащ от кеф, че успява да ме измъчва. И основния въпрос, който ме караше да се страхувам да отворя очите си, да се изправя пред новия ден, пред неизвестността. Оу..друга причина, от която имаше защо да изпитвам страх беше, че днес е 15 септември – началото на новата учебна година. Е, но пък от друга страна, доста по-приятна от предишната – днес с Лили навършвахме..хмм..какво? 10 години...Уау!!
Но да се върнем към минусите на този ден. Училище – гадост! Края на безгрижното лято – гадост! Тъпа двучасова реч на директора – скука! Нови ученици – гадост! Някой може ли да ми каже защо винаги новите ученици са безмозъчни богаташчета, със свръх-голямо самочувствие, защото милият им баща - мафиот или банкер е купил поредната огромна лачена къща в центъра на града или пък някоя банка, или пък мола и освен това е построил още един – 3 пъти по-голям от предишния? С Лили чакаме този отговор 2 години, ама не се намира и един свестен човек да ни отговори, защото всички свестни стават послушните хрътки на новите. Понякога имам чувството, че ние двете сме единствените в цялото училище, които не са се поддали на богаташчетата, а вместо това измисляха какви ли не глупости, за да ги подразнят. Веднъж дори бяхме стигнали и до кабинета на директора, а пък имаше и по-лош случай – почти до съд. Но важното беше, че ги бяхме изкарали извън контрол. Истински дяволи!
След няколко минути, нямах представа колко, в главата ми почна да се мъдри следващия въпрос „Колко ли часът е?”. И разбира се веднага след него се появи и дилемата „ Да си отворя или да не си отворя очите?”. Това е моят вечен въпрос и всяка сутрин разбирам какво му е било на Хамлет. Дори и моята дилема да има лесен отговор...
- Кога най-накрая ще решиш да си отвориш очите? – Ето го и него.
А момичето, което ми го даде е в едни аспекти моята по-голяма сестра, а в други – втората ми най-добра приятелка. Но защо втора, като все пак е моя сестра? Ами, да кажем, че тя беше единствената, включваща се към списъка ми с много добри приятели, който впрочем е доста малък, с която се караме постоянно..ама наистина постоянно. Всъщност като се замисля, ето защо не виждам хора, когато двете сме в една стая...будни.
Казва се Лия и е на 18 години. Помня, че преди години и завиждах за името – кратко, помни се лесно..абе тогава не харесвах нищо в себе си. Но после направих и моето име кратко. Името ми съдържа 10 букви - Александра и до преди 4-5 години ми викаха Алекс, но, разбирате, предпочетох Али – кратко и бих казала, че така поне като кажат „Али направи еди-какво си..” всички разбират, че съм момиче. Защото преди, когато казваха „Алекс отговори на въпроса” хората питаха „ Чакай..Алекс момче или момиче е?”. Доста потискащо!
Колкото и да не исках, трябваше да си отворя очите, защото щом Лия беше будна това значеше, че отдавна трябваше да съм станала.
- Ъхх..колко е часът ?
- Ами 7.00. От сигурно има-няма 15 минути гледам как различни емоции минават през лицето ти. Наистина Али, кога ще почнеш сама да си отваряш очите, без да имаш нужда от моята помощ?
- Наистина Лия, кога ще ми кажеш как успяваш да си толкова енергична рано сутрин. За бога, та ти си по-мързелива и от мен!
- Ами за кой път ще ми повярваш, че въпроса е до ранно лягане.
- Никога.
- Както искаш. Хайде, готова ли си за поредната година?
- Хмм..готова ли си за последната година?
- Ясно. Не си!
- Сестра ми била гении.
- Мерси. Чудя се какво ли съдбоносно ще ти се случи днес. Съня, нали?
- Мхм. – Това беше последното, което си казахме. Лия беше свикнала с киселото ми настроение сутрин, а едва ли искаше от рано да се захващаме с кавги. Просто да не повярваш каква „страхотна” сестра имам! Не, всъщност тя наистина е страхотна, но просто не винаги.
***
30 минути по-късно малката ни къща започна да се изпразва. Първо излезе баща ми – заместник – шериф в града, като преди да излезе ни пожела късмет, от който, поне според мен, имахме голяма нужда. Наистина го биваше в това да е полицай, но единственият минус беше, че използваше и уменията си вкъщи. Трудно човек можеше да го излъже. 5 минути след него и майка ни се изпари, след като раздаде по една прегръдка на всяка. Колко жалко беше, че все още ни смята за малките руси момиченца с две опашки, тичащи под лъчите на слънцето и смеейки се. Ахх..спомени! Майка ни беше адвокатка. Един минус – с помощта на опита й, често с баща ни правиха „семеен съд”, когато с Лия сгафим. Мразех го, защото винаги следваха наказания и то ужасни за тийнейджъри като нас. Само като се сетя, потрепервам. Хмм.. и един плюс – често се налага да пътува и щом и баща ни е на работа почти през целия ден или нощем, къщата остава на наше разположение. Веднъж направихме парти, но разбира се някой се обадил на заместник-шерифа и казал, че съседите вдигат шум, а когато пък му казал адреса..пфф.А и благодарение на голямата й заплата, пътуваме често. Например това лято бяхме за седмица в Испания, после посетихме и Бразилия. А пък миналото лято..охх това лято беше вълшебно. Заминахме, бих казала направо се пренесохме за месец в Австралия. Никога няма да забравя Грейт Бариър Риф, цветните корали и малките красиви рибки. Дори се запознах с един делфин – страхотно животно. Винаги съм харесвала делфините. А пък когато се гмуркахме. Не..беше запомнящо се лято. Винаги ще го помня, нищо че имам кратка памет.
10 минути след майка ми тръгнахме и ние с Лия. Учихме в едно и също училище, но различни специалности. Рядко отивахме заедно и още по-рядко се прибирахме. Тя си имаше свои приятели, а аз мои. Само Лили може би си е деляхме понякога. Най-добрата ми приятелка често преспиваше у нас, даже може да се каже, че почти се е пренесла в къщата, а и я разбирам. Кой би искал да живее с трима братя? Съчуствах й и както правят приятелите – страдах с нея.
Помахах на сестра си, която се качваше в огромния тъмно син ван на Грег Мичъл – поредното богаташче. Още не мога да се съвзема, че собствената ми сестра беше в групата на враговете ми. Чувствах се предадена.
Погледнах часа. Закъснявах! И телефона ми иззвъня. Нямаше нужда на поглеждам кой е.
- Лили, извинявай, на спирката съм след 5 минути...
- Споко? Чакай ме пред къщата ти. Брат ми се съгласи да ни закара.
- Брат ти? Как.. – По дяволите! Затвори.
Тази информация ми дойде в повече. Както казах Лили имаше трима братя. Само двама имаха право да карат кола, така че изборът беше между тях. Бен или Джош? Бен беше най-големият, на 21 години. Не го познавах толкова добре, а и да го познавах пак нямаше да си допаднем. Той беше от типа „примерни момчета”, а това значеше , че е сдухан. Но доколкото си спомням, миналата седмица плаваше някъде из Индийският океан и едва ли се беше върнал. Затова оставаше един единствен избор. Вторият брат на Лили...Джош.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 9:56 am

Скоро беше навършил 18 и получи кола. Обожавах го още щом се запознахме. Бях в 1ви клас, той в 3ти. Гледах как израства, както и той мен. Беше лъчезарен, готин, красив, синеок, рус, висок, мускулест, енергичен. Истинска мечта! Той се държеше с мен така както и със сестра си – пазеше ме и ме защитаваше от нахалните момчета, които не разбираха от отказ. Най-трудно ми беше това, че през всичките тези години трябваше да го крия от Лия. Щом аз бях хлътнала по него, какво оставаше за нея?
И ето след 5 минути моята най-добра приятелка и момчето на мечтите ми спряха пред къщата ми.
- Хей, Али, качвай се отпред. – усмивка...ъъъ Али, кажи нещо? Не, не мълчи си. Сега не е момент да заекваш.
- Хеей, защо на нея й даде да седне отпред, а аз трябва като някое бебе да седя на задната седалка.
- Защото, мила ми сестричке, обичам да те дразня. – сега и смях. А не..Сбогом, мамо, татко, Лия..живот!
- Ъъ, здравейте. Доста сте енергични рано сутрин.
- Дам.
- Ъм, Джош, не трябва ли и ти да ходиш на откриването на учебната година.
- Трябва, но все пак съм 12 клас и ми е позволено да закъснея. А и исках да закарам малката си сестричка и готината й приятелка на първия им учебен ден. – Страхотно! 100% се изчервих. – И така, момичета, какво сте намислили да правите през тази година?
- Хей-хей, чакай малко да видим новите, нали Али? – Дишай! Дишай! – Али?!
- Ъхъ!
И..малко спасение. Тишина, докато не стигнахме до входа на училището. Необичайно, но поне нямаше опасност да получа сърдечен удар, а само силно сърцебиене щом погледнех ангела до мен.
- Е, пристигнахме. Приятна директорска реч и внимавайте. Има опасност да заспите.
- По-точно другите да внимават от нас. – изречено в един глас. Навик!
- Ахх, да знаете, че така можете да изплашите някой. Хаха! – махна ни и отпраши, а аз продължих да гледам мястото, където до преди секунди беше спрял. Или минути.
- Охх, Али съвземи се!
- А да, тук съм вече! Е, време е за шоу! – сложихме си дяволските усмивки и се запътихме към средата на двора, където имаше хиляди столчета и хиляди ученици. А пред тях се издигаше нещо, наподобяващо подиум, на който се бяха настанили всички смахнати учители, както и новите ученици.
Хмм, за едно лято хората се бяха променили доста.
- Лили, виж мажоретките. Хихи. Копирачки, а техния идол пък си е сменил прическата. Изглежда Натали е достатъчно умна да се сети, че последователките й ще си направят прически като миналогодишната й. – Натали беше главната мажоретка, най-обичаната и сигурно най-богатата. Мразех я! Беше нагла като лисица или по-точно казано си беше истински дявол. Но с Лили се справяхме с нея…някакси.
***
15 минути по-късно всички ученици бяха насядали по неудобните столчета и едвам успяваха да държат очите си отворени. Едно нещо не разбирах – нима директора още мислеше, че речта му е велика или просто нямаше време да измисли друга, „по-интересна” и от тази. В такива моменти, когато оставах сама с мислите си, се занимавах с разгадаване на хората около мен. Бях свикнала и ми беше доста лесно да го правя. Хората бяха толкова различни, но и едновременно толкова еднакви. Човек, ако се вгледаше в тях лесно щеше да ги разчете – самите им маниери, поглед, походка и държание помагаха доста. Но бяха различни по душа: лоши–добри, надути–срамежливи, алчни-щедри и т.н. Толкова много качества можеше да побере един човек, че дори не го осъзнаваше. От части е и смешно, че повечето се смятат за нещо, което не са. Не, не би трябвало да е смешно, а трагично.
Е, около мен всички бяха толкова познати, че по едно време почваше да ти писва. Време беше за операция „Разгадай новаците” да влезе в действие.
- Али, какво става? – седящата до мен Лили изглежда очакваше голямото изобилие от информация с нетърпение.
- Чакай де, тепърва почвам.
- Боже! Досега какво прави?
- Хмм, нека да помисля..настройвах си антенките. Без тях четенето е трудно.
- Пфф, хайде давай де. Не е време...
- Г-це Александра Милър, има ли нещо, което искате да споделите? – Какво? Та аз дори не говорих. Супер! Ужасно много обичам втренчените погледи, ама нямате си и напредстава колко.
- Ъмм, не..извинете! – директорът продължи да ме гледа още няколко секунди, след което се върна към речта си. – Видя ли какво направи? Сега млък, досега щях да съм готова.
Всъщност ако се замисля, трябваше да съм свикнала хората да ме гледат. Аз бях странното момиче, което се разхожда като същество от друга планета по коридорите, забърква се в каши, бунтарка е по природа и на всичкото отгоре е отличничката на випуска. Мога да кажа само за себе си, че съм доста импулсивен човек. Правя нещата каквито ги чувствам. Но най-страното е, че съм отговорна въпреки това. Имам си мярка. Не съм от тези, които мислят само за себе си и затова как да се чувстват добре. Правя нещата така, че всички около мен да са щастливи, а аз да страдам. Но щом хората, които обичаш се радват на живота, защо и ти да не го правиш? Писнало ми е да гледам поредния с „разбито сърце” заради „истинската си любов” и как мисли само как да се хвърли отнякъде. Толкова е дразнещо. Аз например никога не бих решила да се самоубия заради такова нещо или въобще да се самоубивам, заради каквото и да било. В рая или ада, или където и да отида не бих могла да получа покой, знаейки колко хора страдат за мен. Но това съм аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 10:00 am

Сега беше време за новаците. Тази година изглежда бяха само четирима – 2 момичета и две момчета. Едното момиче май беше на моята възраст и..о да..беше идеалната нова мажоретка. Блондинка, скъпи дрешки и аксесоари, надменен поглед, сякаш е повече от нас, страхотно тяло. Богаташка, както винаги. Нищо ново под слънцето! Другото момиче май беше 8 клас, но беше мой човек. Определено срамежлива – заради бледата й кожа доста ярко се забелязваше руменината по бузите й. Носеше очила и имаше остроумен вид. Беше добро момиче, но това значеше, че е и добра прицел за така наречените „кралици и крале на бала”.
-Така. По-голямата е колкото нас и е бъдеща мажоретка, тоест имаш представа за какво говоря. Другата е 8 или 9 клас и ще трябва да я пазим.
- Само да я докопат и ще имат работа с нас.
- Сега момчетата. Хмм, не ти ли изглеждат познати.
Наистина имах чувството, че съм ги виждала и преди. Единият да беше колкото мен, другият, колкото Лия. Бяха сладки, мускулести, красиви и разбира се богати. Но ги познавах..
- О, Боже Господи! Това са Колинс! – това беше изречено по едно и също време , с една и съща интонация и с едно и също изражение, изписано на стъписаните ни лица.
Братята Колинс - моите най-големи врагове, моят кошмар. Още през първата ми година тук ги бях намразила. Владееха училището, както сега Натали го прави, само че тогава освен нея, бяха и те. Нямате си напредстава какво облекчение почувствах, когато по средата на 2 срок заминаха за не знам си къде. Но колкото и да исках никога да не се върнат, тайно знаех, че ще се случи някой ден. Нима това искаше да ми покаже съня? Че те се връщат и животът ми ще се промени тотално? Е не, не беше никак честно.
Останалите минути до края на речта на директора, а после и представянето на учениците пред цялото училище седях като някоя статуя, все още опитваща се да се съвземе. А когато училището с викове и ръкопляскания посрещнаха братята, направо щях да изповръщам закуската си. Как можеше всичко това да се случва..днес? И най-лошото беше, че единственото, което изникваше в мислите и ме караше да искам това да е само един сън беше, че това е само началото?
***
В края на деня се прибрах много изморена, а на лицето ми се сменяха различни емоции. Бях ту щастлива, че този ден най-накрая свърши, ту притеснена, за това какъв ден ще бъде утрешният.
Целият ми следобед беше минал в това да наблюдавам как всичко, което бях постигнала за повече от 1 година се изпарява, отлита..а на негово място се настанява бъркотията и безредицата. Колинс започнаха да водят в битката още от първият ден, а аз не можех нищо да направя. Нямах и най-малка представа какво да сторя. От много отдавна не се бях чувствала толкова беззащитна, без никакви идеи и това ме плашеше. Исках да си отида в стаята, да пусна някакви депресиращи рок песни, да се метна на леглото, да заровя лице във възглавницата и да остана насаме с мислите си. Но, разбира се, беше твърде хубаво, за да е истина. Лия се беше прибрала и като че ли се готвеше да излиза, което беше горе-долу не чак толкова лоша новина. Надявах се, да не се бави.
- Алии, нямаш си напредстава какво стана. Никога няма да повярваш с кой се запознах и с кой си уредих среща.
- Да, права си. Кога излизаш?
- Чакай де, има да ти разказвам. – Просто страхотно! Днес всичко е наопаки и на пук – срещу мен. – Нали сутринта Грег ни взе с колата да ни закара. Е, на половината път, колата се развали. Чудехме се какво да направим и тогава се появи някакво много сладко момче, което ни помогна. И познай кой беше, не, наистина няма да повярваш. Беше прочутият брат на Лили, за който ти често говориш...Джош. – Не, не,не! Не и моят Джош! Защо ми се случва всичко това? С какво съм го заслужила? - И ме покани на среща, представи си. След малко ще дойде да ме вземе. Направо ще полетя от радост. Защо не си ми казала, че е толкова готин? Али, какво ти е?
- Ъъъ, нищо ми няма. Дано си изкарате добре. Сега би ли ме оставила сама. Някой звъни. - Ето още едно доказарелство какъв страдалец бях – избрах да страдам, но вместо това сестра ми да се радва на живота.
- Олеле! Чао. – прегърна ме и подскачайки отвори вратата на Джош, който май вече не беше мой.
За един ден всичко се промени! И сега, вместо да бъда насаме с мислите си, единственото, което направих, бе да плача и да плача, докато не усетих как лека-полека заспах.

Както виждате главите са дълги, което значи че по дълго ще ги пиша, но ако ви харесва началото ще продължа
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Flofy

avatar

Posts : 76
Join date : 29.03.2009
Age : 23
Location : ямбол

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 10:31 am

Звучи наистина обещаващо! Wink cheers
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
nadeto0222
Модератор
Модератор
avatar

Posts : 207
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 1:24 pm

Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven На мен ми харесва много първата глава, само ми стана гадно че тоя Джош излезе със сестрай, как може такова нещо Evil or Very Mad No
Чакам с нетърпение следващата глава, заинтересова ме :) Razz

_________________

Фантазията
е любовница на живота,
опитът - неговата строга съпруга!

http://muse.forumotion.net/forum.htm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 6:19 pm

Ми то Джош без това е по-голям от Али, така че...е възможно.
А за новата глава, сигурно ще почна утре щот днес не ми е хич хубав ден и да не я разваля
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mono89

avatar

Posts : 3
Join date : 09.04.2009
Age : 28
Location : Pazardjik

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Чет Апр 09, 2009 7:15 pm

nadeto0222 написа:
Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven На мен ми харесва много първата глава, само ми стана гадно че тоя Джош излезе със сестрай, как може такова нещо Evil or Very Mad No
Чакам с нетърпение следващата глава, заинтересова ме :) Razz
Да, на мен ми стана гадно за нея Sad Иначе разказчето е върхът!!Чакам следваща глава bounce bounce lol! lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Пет Апр 10, 2009 9:06 am

много е интересно!!!
давай следващата глава...кога горе долу ще я пуснеш Sunny Sunny laugh bounce cheers
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
rock-desire
Alexander's girl :P
Alexander's girl :P
avatar

Posts : 230
Join date : 29.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Пет Апр 10, 2009 9:38 am

Много ми харесва, ще го следя с удоволствие Smile

_________________
You say goodbye
Like everything's all right
If we go on it's
now or never
If we go on...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Пет Апр 10, 2009 9:53 am

Мерси на всички! shy Относно нова глава може да я почна чак довечера щот днес ще имам и друга работа и ще я продължа в неделя щот пък утре няма да ме има цял ден. Извинявам се за това че ще трябва да чакате!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Пет Апр 10, 2009 10:02 am

по добре късно, отколкото никога!!! icecream icecream
ще чакам... Addicted
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mono89

avatar

Posts : 3
Join date : 09.04.2009
Age : 28
Location : Pazardjik

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Пет Апр 17, 2009 10:35 pm

Хей,няма ли скоро да ни зарадваш с нова глава.Историиката е мниго интересна и нямам търпение да разбера какво става по-нататък bounce bounce bounce Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Shocked Shocked МОля теее Flowers
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Съб Апр 18, 2009 2:21 pm

Ами то стана така, че предишната седмица хич не се занимавах с писане Blush . Сигурно тези които пишете знаете че се случва да ви хване мързел или да не харесвате как пишете или т.н. Така де..разбирате какво имам предвид. А пък да не говорим за следващата седмица..миналата събота не бях на уроци и сега ми се натрупаха двойно повече домашни Stupify..та ако успея да си отдъхвам ще е със спане. Но ви обещавам че цяла седмица ще мъдря за напред глави и после ще ми остане само да ги напиша.
Извинявам се!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Darkness92

avatar

Posts : 17
Join date : 07.04.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Съб Апр 18, 2009 3:10 pm

значи още седмица няма да има глави....
Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
е, ще чакаме
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vampire_kisser

avatar

Posts : 26
Join date : 29.03.2009
Age : 21
Location : Sofia

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Съб Апр 18, 2009 6:00 pm

Съжелявам наистина!
А да ви попитам..как ги искате главите- по-къси или по-дълги?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mono89

avatar

Posts : 3
Join date : 09.04.2009
Age : 28
Location : Pazardjik

ПисанеЗаглавие: Re: My story...   Съб Апр 18, 2009 6:13 pm

Както ги направиш,аз нянам претенции Rolling Eyes Rolling Eyes
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: My story...   

Върнете се в началото Go down
 
My story...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» American horror story/Зловеща семейна история
» Hachiko A Dog's Story / Хачико (2009)
» Successful Story of a Bright Girl (2002)
» Огънят в мен (original story)

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire Kisses  :: Forum :: Vampire kisses :: Творчество [Fan art]-
Идете на: